Ако трябва да се опише с две думи, това е един приказно красив филм – може би по-близо до "Тигър и дракон", отколкото до "Герой", но все пак подписан от Джан Имоу с неговата възхитителна склонност да поставя художествената истина над физичните закони (В този ред на мисли, филмът е предназначен за хора, които биха успели за два часа да забравят задължителната гравитация, невъзможността поле да се покрие със сняг само за няколко минути, правилния начин кръвта да изтича от рана и точното време, за което става това. Онези, които не могат да забравят подобни неща, няма да му се насладят по същия начин).
Сюжетът на филма е познат до степен да е класически: и друг път сме
гледали силна любов, труден дълг, игра на привличане и надлъгване, предателство и (само)жертви, но не и разказани точно по този начин, просто, с вкус и усет за мярка, и много красиво. Има достатъчно обрати, които да поддържат интереса през цялото време, но по-важното е, че историята се развива отвъд баналните схеми и придобива дълбочина, ставащото на екрана престава да бъде красива лъжа и има моменти, в които е жива истина (за съжаление не мога да цитирам без спойлери). Допълнителна награда за хората, които се вглеждат в подобни неща, е символният пласт, особено във финалната сцена (която според мен се развива в съвсем друга плоскост на реалността и затова обвиненията в неправдоподобност са съвсем излишни). (Оказа се, че режисьорът е използвал случая да ме опровергае по въпроса със снега в едно интервю, но аз знам по-добре от него какво е искал да каже) Хареса ми това, че въпреки зрелищните битки във филма на преден план винаги са емоциите и характерите. Няма сцена, която да не е оправдана и да не носи нещо ново като състояние и преживяване на героите. Достойнство на сценария е и диалогът – без твърде бляскави реплики, максимално изчистен и концентриран (нещо, което в приказно-епичен филм само радва), но и с доза хумор.
Операторското майсторство... Споменах ли вече колко раняващо красив е всеки един кадър? Имоу отново използва игра на цветовете, за да създаде вълшебни картини, но не се концентрира единствено върху нея. Така филмът е някак по-земен, по-приглушен в сравнение с “Герой”, но все така въздействащ. Битките са виртуозно поставени и заснети, ефектите са приложени с изключителен резултат – кадрите, които проследяват полета на оръжията, са нещо наистина фантастично и си струва да се видят, още повече, че не са самоцелни. Дори само онази последна капка кръв върху острието на кинжала накрая... Заслужават да бъдат отбелязани декорите и костюмите, всичко майсторски изпипано – още един елемент, който изгражда визуалното съвършенство на този филм. Сцената в павилиона на удоволствията е най-разкошната изява на стил, която съм гледала от много време насам. С безброй малки детайли успява да изрази цялата красота на древен Китай и те кара да се влюбиш в изтънченото лице на тази цивилизация. Трябва да спомена и музиката – далечно красива, неземен глас на отчаяние или надежда, който се налага върху подсъзнанието и се слива с преживяването на филма.Актьорите си заслужават всякакви похвали, които могат да се изсипят върху тях. В Азия те всички са звезди; на повечето от нас е позната само Джан Зии ("Тигър и дракон", "Герой", "Пътят към дома"). Съчетанието от младост, красота и голям талант се допълва от майсторството на драматична актриса, присъщо на най-добрите. Такеши Канеширо и Анди Лау гледах за пръв път, но си отбелязах да проследя другите им роли. И двамата много ми харесаха, още повече, че сценарият им предлага достатъчно моменти, наситени с драматизъм, в които да покажат на какво са способни. А и Такеши е радост за окото на едно момиче :)
Не казах всичко за филма, но то и не може да се разкаже. Колкото и да описвам някой великолепен кадър, няма да мога да предам съвършенството, което постига. Трябва да се гледа – и то на голям екран, за да бъдете погълнати от образа. Ако не на голям, на малък, но да се гледа, задължително.
Оценка: 9/10
P.S. След като за голямо мое разочарование се оказах единствената от ревюиращите, която хареса този филм, бих искала да споделя, че според мен те всичките не го усетиха както трябва... Предполагам опира до душевен настрой :) (от друга страна подобни коментари са леко обезсмислени от факта, че "те всичките" вероятно си мислят нещо подобно за теб :р)