Gothic: II - Das Nacht Die Raben (The Night of the Raven)
Автор: Duffer

Разработчик: Piranha Bytes
Разпространител: JoWood

     Не знам, а и не мога да обясня как стана така, че Gothic се превърна в една от най-важните игри в персоналната ми гейм-вселена. В личен разговор с един друг също толкова запленен от отрочето на Piranha мой приятел той ми каза следното: "Защо се чудиш? В тази игра ставаш и лягаш. Работиш, после спиш и почиваш. Денят сменя ноща, ходиш на пазар, радваш се на десетки емоции, плод на интригуващи и героични приключения – тя е копие на реалния ти живот, само че една негова по-забавна, по-запленяваща и красива версия".
     Дали? И как стана така, че аз – разпаленият противник на ММО игрите, заменящи риъл лайф експириънса и по тази причина зомбиращи масата млади играчи; изместващи и извращаващи по мое мнение самата идея на гейминга, на електронното забавление, – се превърнах в бард, напяващ похвални оди за една толкова ММОРПГ-лайк игра? Да видим – това не е ревю, а дисекция на интимния свят на един запален играч.

     Сблъсъка ми с Gothic започна именно от част II. Първото ми запознанство с Безименния се състоя тук – в тази самотна кула, извисила се тайнствено в покрайнините на Коринис – крайбрежен град на хиляда тайни, стиснат в здравия, окован с желязо паладински юмрук, стаен под надвисналата сянка на оркската заплаха.
     Помня първите си стъпки по този път, срещата със старото ми другарче Лестър от Мините във Вали ъф Майндс, а указанията на Зардъс все още кънтяха в неизбистрилата ми се от трансформацията глава. И ужасът на Белиар вече кънтеше някъде в лабиринта на подсъзнанието ми. Тогава мислех, че няма друг Gothic, освен Gothic и Piranha са неговите единни и истинни пророци.
     Оказа се, че съм бил заблуден. Малко предистория...

     Не смей да посягаш към Gothic освен ако не си твърдо решен да изиграеш трите Gothic игри в предвидената от Създателите им последователност. Това е моята Първа и Единствена заповед.
     Тази игра трябва да се играе последователно. Да се отпива като старо вино. И както при него не можеш да прескочиш от първата глътка направо към мъчителния махморлук, така и тук трябва да следваш упоменатата логика. Е, освен ако не говорим за фермент от обратногодишни култури, но това е една друга история.

     И така – Gothic. След края на дългото, невероятно пленително с простотата си приключение, ти – Безименния – заплати за победата си над демона (Дъ Слийпър) с единствената разменна монета, която истинските драматични истории признават за валидна, а именно с живота си. Както казва Брус Уилис в Sin City: "An old man dies, a young girls lives – that's a fair trade". Whatever – това беше доста отвлечена метафора...
     Събуден за нов живот от некроманта Зардъс – твоят, оказва се, единствен приятел (дали?) в тази заплетена вселена от интриги, богове и чудовища, – поемаш по нов път. Призванието ти – да премахнеш новата заплаха – събуденият от хилядолетния си сън бог на Злото Сенкотрон... ъъъ грешка в терминилогията, извинявам се – туу мъч Малазан, така става тя накрая. Та Белиар – правилното име е Белиар.
     Така започва част II от Gothic сагата...

     Тук в тази част идва моментът за същинската интродукция. Ще стане дума за глупавите закони на съвременния РС пазар. Ще замирише на пари и на идиотски ограничения – създадени, сякаш за да ни "радват" непрестанно с отвратителната си материалност. Всичко това иде да покаже, че експанжънът или ад-онът – предмет на днешната ни дискусия, така и не видя бял свят в английски вариант по причини с все още недоизяснен характер. Най вероятно става дума за пари – както винаги, но това не е чак толкова важно.
     За сметка на това верните ми събратя – фанатични Gothic-почитатели – се погрижиха и понастоящем всеки може лесно и бързо да се снабди (при достатъчно желание) с аглийски превод на немския оригинал на Das Nacht Die Raben или Нощта на гарвана, която субтитрира дразнещо лаещия дойч, с доста по-приемлива британска реч! Алилуя!

     Какво можеш да очакваш от това т.нар. "продължение". Ами зависи какво очакваш. Не, чакай, няма да се опитвам да ти пробутвам разни псевдо коани тип "Котарака от Алиса в Страната на чудесата". Просто въпрос на гледна точка. За мен Gothic II + Ноща на Гарвана е истинският Gothic II. Закърпен до последна версия оригинал, съответно разширен с около 30 часа геймплей в изцяло нови, ненамерили място в първоначалната версия на играта локации, множество нови NPC-та, предмети, гилдии, магии. За мен Гарвана е пример за това как следва да бъде "разширявана" една игра. Не просто механично добавяне на количество, а истинско енхенсване на геймплея – блестящо допълнение към бляскав оригинал. Еталон за това как ей така, по детски, една брилянтна игра може да стане още по-брилянтна. Въпрос на желание, любов, талант и много, много труд.

     Всъщност Гарвана добавя един гигантски страничен куест към и без това изобилната на приключения история на оригинала. В дъното му отново стои стар твой познайник от Мините във Вали ъф Майндс – бившият ore-барон Рейвън, поел по мрачните пътища на Белиар. Той търси могъщ древен артефакт, способен да отключи мощта на Бога на злото.
     Всичко започва с невинна малка задача, свързна с издирването на група изчезнали хора от Коринис, и завършва с издирване на пръснатите из целия остров части от ключа за портал, водещ до Джаркендаар – тайнствената северна част на острова, недостъпна... досега.
     Какво се случва там? Мисля, че не би искал да ти развалям удоволствието, нали?

     Нека уточня – някои разработчици биха се задоволили с това да "лепнат" една нова гигантска локация към основната карта в оригинала, а после биха напълнили интернет с хиперлативи за "гигантския нов свят, който ви предлага нашият нов експанжън". Не и Piranha Bytes. Те не просто са добавили нови локации. Не са се задоволили и със сериозни козметични промени на почти всички досега същестувуващи в Gothic II такива. Те са променили драстично и из корен цялата геймплейна механика. Гарвана не е просто Gothic II на стероиди. Той е всичко онова, което Gothic II би трябвало да бъде. Всъщност това Е Играта! Е, как да не ги обичаш тия Пиранаджии??

     На първо място – подготви се за изцяло нова система за развитие на персонажа. Много по-комплексна. Много по-различна.
     Отново ще получаваш по 10 learning points за ниво. НО! Сега лимитът за силата и ловкостта вече е 200 точки, а бойните умения не могат да се развиват над показател 100.
     Учителите все още искат 1 до 5 learning points за научаването на ново имение – колкото по-висок клас умение искаш да усвоиш, толкова по-скъпо ще е то.
     Интересно нововъведение са каменните таблети – писмената по тях са на "езика на древните". За да се научиш да го разчиташ, ще се наложи да се разделиш с някоя и друга learning точка, но те уверявам, че си заслужава. Прочитането на таблет води до увеличаване на някой от скиловете, а в Гарвана ще намериш десетки такива таблети, така че – сам разбираш ползата.

     Два са уникалните магически артефакти, намерили място в експанжъна, които заслужават да се отбележат. Единият е Wisp амулетът – малкият дух, който му е подчинен, лесно може да бъде "обучен" да търси скрити въкровища, като злато, ключове, поушъни и т.н.
     Другият е мега могъщ меч с лийч атака – заради който де факто е и цялата дандания с Джаркендаар куеста. Нокътя на Белиар е доста сериозно оръжие – особено за mage-ориентираните играчи, които ще могат да го ъпгрейдват при новопявилите се из всички местности на експажъна Белиар shrines.

     Внмавай – Гарвана не е игра за всеки. Този експанжън е труден! Истинско предизвикателство. Още повече в него не може да се използва експортнат, развит герой от оригиналната игра. Някои могат да сметнат това за недостатък, но аз го броя за предимство. Обожавам трудните игри!
     За съжаление Гарвана е малко по-негостоприемен за маговете – те ще трябва да разчитат (поне в първата половина от играта) повече на меле уменията си и по-малко на дистанционните, магически атаки.

     Добавянето на куп нови NPC-та, групирани в няколко нови гилдии, удивително добре се вписва в общата картина, без да се набива в очи. Появата на Кръга на Водните магове или бандата Пирати е пикантна нова добавка към оригинала и го допълва по един крайно ненатрапчив и доста забавен начин.
     Освен това трябва да спомена и увеличения брой на средствата за бързо предвижване между различните части на острова. Към известните вече телепортационни руни Гарвана добавя и телепортационни камъни – което драстично намалява нуждата от speed поушъни ;) Малък трик тук е, че докопването до някой от телепортационните камъни е резултат от успешното изпълнение на съб-куестове – накратко, не е болка за умиране.

     Хм... вървя към приключване на този кратък материал и усещам, че не съм казал много. Може би защото така обичам да пиша гейм-рецензиите си. Без да изпадам в развалящи удоволствието детайли. Без да издавам прекалено много. Без риск (надявам се) да стана досаден.
     В заключение вероятно очакваш да чуеш някаква финална мисъл. Може би отговор на въпроса "А заслужава ли си?" Или "Добре де, защо чак сега се появява този материал, този експанжън не е ли твърде стар?"

     Отговорът на тези въпроси е: Да, заслужава си и то повече отколкото предполагаш и не, не е твърде аутдейтед.
     Защо ли? Защото Gothic е гениална игра. Класика. А класиките не остаряват. И когато днес сме изправени пред картината на крайна оскъдица на РС пазара и откровен глад за наистина добри RPG-заглавия, достатъчно актуално е напомнянето за една от най-качествените ролеви поредици, появявали се на пазара през последните години.
     Така, че ако си я пропуснал, изиграй я! Ако не си – намери си Night of the Raven и започни отначало. Ако си сторил и това, не е ли време за развитие на нов герой?
     В края на краищата все с нещо трябва да запълним времето до Gothic III, нали?

Оценка: 9/10