Revolutionary Girl Utena
Автор: Алексис

     Това е моят дебют в тази иначе запазена за истински аниме-фенове зона. И като човек, чието запознанство с анимето има едва двумесечна история, едва ли съм експерт, но пък кога това е спирало някого да се изкаже по какъвто и да било въпрос :) Обикновено човек има осбени чувства към "първия път", без значение за какво става дума. Чудя се дали това трябва да се отнася и за втория?! Както и да е, това е второто аниме, което изгледах в кратката си иначе история на аниме-фен (ако питате защо болестта се разпространява с такива епидемиологични темпове, да знаете – ТЕ са виновни!).

     И така, тук съм, за да се опитам да ви кажа с какви впечатления останах от Shoujo Kakumei Utena или Revolutionary Girl Utena. Направих си труда да изгледам не само анимето, а и филма, че и OST-то изслушах. И всичко това, за да се опитам да съм на висотата на другите ревюта досега.

     Once upon a time, years and years ago, there was a little princess, and she was very sad for her mother and father had died.
     Before the princess appeared a travelling prince riding upon a white horse. He had a regal bearing and a kind smile. The prince wrapped the princess in a rose-scented embrace and gently wiped the tears from her eyes.
     "Little one," he said, "who bears up alone in such deep sorrow. Never lose that strength or nobility, even when you grow up. I give you this to remember this day. We will meet again. This ring will lead you to me, one day."
     Perhaps the ring the prince gave her was an engagement ring.
     This was all well and good, but so impressed was she by him… that the princess vowed to become a prince herself one day.
     But was that really such a good idea?

     Добре дошли в училище Ohtori, където май нищо не е точно каквото изглежда на пръв поглед, а най-малко – учениците. Има и момиче, което се прави на принц, и двама кандидат-принцове, които може и да се окажат измамници, една досадница и една въплътена мечта, за които всички се борят...
     Както и възможността да се предизвика революция, която е само на един дуел разстояние...
     Именно в тази Академия учи младата Utena Tenjou и още първия учебен ден тя става свидетел как един от представителите на Училищния съвет се отнася грубо с приятелката си и се намесва, а това води до съвсем неочакван резултат – дуел на място, което винаги е било известно като забранено. И сякаш това не е достатъчно, ами и пътят е затворен от странна стена…
     Така Утена поема по един път, чийто правила и знаци не познава и който може би води до прекрасния замък в небето...
     Не мога да не отбележа, че някак на ръба на разбирането остава тънкият намек, че тази академия е сбъдната мечта на тези, които си падат по свободната любов. Свободни обяснения в любов (че и консумация) без полът или роднинските връзки да са от каквото и да било значение.

     Сюжетът на сериала е разделен на няколко сравнително самостоятелни истории, първата – The Student Council Arc (Seitokai Arc) – е поредицата от дуели на Утена с членовете на Училищния съвет, които всъщност са Дуелисти. Това са младежи, красиви и популярни, които са обединени от Bara no Kokuin (The Rose Crest) и от мистериозните писма от Sekai no Hate (The Ends of the World). Както и от желанието да притежават Anthy Himemiya – Bara no Hana Yome (The Rose Bride), като за всички тях тя е не момичето Anthy, а The Rose Bride – тази, която е огледало за желанията на Годеника си и която съхранява The Sword of Dios.
     Лично на мен това ми беше най-приятната част (е, разбира се, с изключение на финалната история).
     Следва The Black Rose Saga (Kurobara Hen) – в тази част Утена се изправя срещу контролираните от Soji Mikage и Mamiya Chida хора, които всъщност са жертви на несигурността си и собствените си чувства към Дуелистите.
     Тази история леко ме подразни с повторяемостта на сюжетните решения, някак в един момент всички истории започнаха да ми се сливат в едно. Започваха и се развиваха доста еднообразно, единствено мотивите на жертвите бяха различни, но това сякаш се губеше.
     Третата линия е The Akio Arc – тук се запознаваме с мистериозен мъж, който знае повече от другите и който им представя Края на Света.
     Финалните епизоди са обединени в The Apocalypse Arc (Mokushiroku Arc) – избраникът, които ще предизвика Революция, е определен и трябва да изпълни предназначението си, но нещата не се оказват толкова прости.

     Героите – тук не мога да се оплача. Имаше такива, които харесвах, и такива, които мразех, както и такива, спрямо които имах желание да приложа най-бавната и болезнена известна ми смърт, защото ме дразнеха невъобразимо, но като цяло нито един не ме остави безразлична. Не бях съгласна с характерите или мотивите им, но по някакъв начин ги разбирах.
     Utena Tenjou – изгубила родителите си като дете и мечтаеща да се превърне в Прекрасния принц, но в същото време чака своя Принц и го търси сред учениците в Ohtori. Готова е да му се отдаде, но не и да стане негова жертва.
     Облича се като мъж и се държи като такъв. Спортна натура, вечно неспокойна, но и вярна приятелка и човек, който не обича да гледа как другите страдат. Общителна, но за моя радост далеч от баналните мекосърдечни лигли, които са напълно лишени от гръбнак и всеки може да си обърше подметките в тях. Напротив, Утена е по-скоро агресивна, готова да защитава себе си, приятелите си и идеалите си, дори когато всички обстоятелства сякаш са против нея. Това и прави – макар идеята за Революция или Края на света да са й доста чужди, тя не отхвърля предизвикателствата за дуел, за да не допусне Anthy да се превърне в нечия играчка. Уви, това не означава, че не е наивна. Тъй като има чиста душа, е неспособна да разбере, че не всички са толкова безкористни.
     Anthy Himemiya a.k.a. Bara no Hana Yome (The Rose Bride) – тя е може би най-неясният образ, защото е като огледало – става такава, каквато желае да я вижда настоящият й Годеник. Пред Сайонджи е скромна, тиха и подчиняваща се, а за Утена, която желае Anthy да си намери приятели, се опитва да бъде по-открита и общителна.
     Всъщност в нея всички виждат някаква своя мечта: за Сайонджи тя е любимата и макар да я малтретира, той се вижда като неин принц и любим. За Мики е символ на Изгубения рай – Прекрасната Градина, която е изчезнала заедно с музиката, която е звучала там. За Джури – свобода от веригите, в които сама се е оковала и които сякаш се страхува да отхвърли.
     И аз виждам мечтата си в нея, защото чисти, готви и подрежда след Годеника си без да се оплаква от многото работа ;)

     Дуелистите:

     Touga Kiryu – президент на Училищния съвет и един от най-харесваните мъже в Ohtori, с дълга червена коса и небесно сини очи, а какъв торс има, пък задникът му... (упс, не това не е хентай, просто пичът си е готин като визия, а пък аз съм от женски пол все пак, повярвайте ми, мъжете тук си ги бива (не, колкотo във Fruits Basket – там е съвършенство (викат му още "боза и захар" на това съвършенство – бел. на Рол)) и всяка жена, която не намери поне един, когото да иска да набара в тъмен ъгъл и да го нападне с порочни намерения, е мъртва поне от 2 дни, но просто още не го е осъзнала).
     За съжаление тази външност върви в комплект с арогантно и безчувствено поведение, пълен егоизъм и липса на какъвто и да било интерес към чуждите чувства. Готов да направи всичко, за да постигне целите си, без да се интересува дали ще стъпче някого по пътя си – хората наоколо са само средства за да напредне.
     Плейбой, който търси себеутвърждаване чрез жените, които съблазнява, разиграва и изоставя. Когато разбира за Принца на Утена, решава да се предствави за него. И все пак у по-романтичните по душа зрители (като мен) си остава надеждата, че това, което е започнало като ухажване от интерес, ще прерасне в Любов.

     Kyoichi Saionji – неуверен в себе си и неудовлетворен от това, което има, той концентрира всичките си мечти и цели в едно – Химемия. Тя е прекрасната любима, тази, която ще е винаги до него в добро и зло. Принцесата, за която той да е Прекрасният Принц. Шампион сред Дуелистите и по право годеник на The Rose Bride, той е горд да притежава тази, която е стъпка по пътя към Революцията... докато не я загубва от Утена. Не може да приеме, че Химемия вече не му принадлежи, продължава да се отнася с нея сякаш му е длъжна или дори по-лошо, като с някаква слугиня, с която между другото и спи. Начинът му да изразява любовта си е кошмар за всяка жена – чрез физическо насилие. Най-отвратителното е, че създава впечатлението за някаква опорочена любов, чиято единствена цел е пълна собственост над другия, но това само прикрива собствената му безкрайна нужда да бъде обичан.
     Капитан на отбора по кендо на училището, той винаги е изтъквал бойните си умения и за него е унизително да знае, че е загубил позорно от момиче като Утена. Приятел от детство с Тоуга, но дълбоко в себе си винаги се вижда в неговата сянка, непрекъсното се състезава с него и никога не се оценява като победител, единственото, в което го е превъзхождал му е отнето от Утена – Химемия.

     Miki Kaoru – Мики е нежната душа сред Дуелистите. Живее в книгите и музиката. Той е като езеро, която успява да остане спокойно по време на буря. Но под гладката като стъкло повърхност има течения, за които никой не подозира, дори собствената му близначка.
     Обсебен от една мелодия, която не може да завърши, той постоянно търси липсващите ноти и когато случайно чува как свири Химемия, решава, че тя може да му върне онова късче от душата му, което мисли за безвъзвратно загубено в един далечен летен ден.

   

  Juri Arisugawa – капитан на клуба по фехтовка и един от най-техничните Дуелисти, Джури е най-затоворената и скептичната сред героите.
     Без любов няма вяра, без вяра няма чудеса. Това описва нейните чувства. Жестоко наранена от обичани хора в миналото, сега тя е роза, от която се останали само бодлите. В живота й има само едно ценно нещо – малък медальон, който не сваля от врата си.

     Nanami Kiryuu – във всеки сериал сякаш е задължително да има влюбен в сестра си кретен или обсебена от брат си идиотка. Уви, и тук е така, но мога да изтъкна едно – Нанами придава напълно нов и неимоверно дълбок смисъл на думата "досадна". Толкова е досадна всъщност, че не мисля, че в който и да е език има подходящ епитет, който да изрази степента, в която изнервя зрителя. Признавам си, че толкова я намразих с тези нейни перманентни интриги с цел да задържи вниманието на брат си върху себе си, че се радвах на единствената серия, в която се изпълни желанието ми да я сгази стадо слонове. Ако успеете да я харесате или дори само изтърпите, ще сте постигнали състояние на духа, на което може да завиди и някой хималайски будист.
     Нанами има само една цел в живота – брат си. Още от дете всичко за нея започва и свършва с Тоуга.

     Akio Ohtori – той се появява след средата на сериала. Красавец, който знае повече от всички останали какво се крие отвъд Края на света. Освен това е брат на Химемия. Още един претендент за сърцето на Утена... или за леглото й :)

     Явяват се и някои второстепенни герои, които в един или друг момент от повествованието играят важна роля във връзка с главните герои. Но единственият по-впечатляващ образ е този на Wakaba Shinohara, която е влюбена в Сайонджи и вечно се слага на Утена.

     Анимацията ми се стори малко прекалено минималистична за моя вкус, но влияние може да е оказал и фактът, че изгледах сериала между Kiddy Grade и Soukyuu no Fafner, които са невероятно впечатляващи визуално.
     Тук рисунъкът е концентриран изцяло върху героите – те са в ярки цветове, като може би най-впечатляващия атрибут са косите им, които са дълги, красиви и в най-различни неествени ярки цветове.
     От друга страна фонът е направо пренебрегнат. Има го, но сякаш за да не е празно зад гърбовете на героите. В бледи цветове, без подробности, само е намекнато, че светът не се изчерпва с хората в него.
     Но това, което ме раздразни най-силно, бяха повтарящите се кадри. В една и съща ситуация (например стигането до дуелната сцена) се повтарят едни и същи кадри (добре де, признавам, в 39 епизода имаше всъщност 2 разновидности на изкачването дотам, но това е малко утешение, поне за мен).

     Музиката много ми хареса. Особено няколкото нежни мелодии, които се изпълняваха на пиано.
     Песните от оупънинга и от подготовката за дуелите са приятни и оставят добро впечатление, макар да не мога да ги опиша като прекрасни. Ендингът не ми беше много по вкуса.

     Ако се сравнят филмът и сериалът, моите предпочитания силно клонят в полза на първия. И визуално, и като история ми хареса повече.
     Филмът се явява алтернативно повествование на приключенията на Утена и се казва The Adolescence of Utena. Тук цветовете са много по-ярки, а героите са доста различни като държание и визия. А и си признавам, че тази версия на събитията е много по-близка до моите предпочитания.
     Не мога да кажа кое е по-добре да се гледа първо, защото така или иначе едното ще спойне другото, но може би все пак е по-добре да се види първо сериалът, защото там героите получават доста по-подробо развитие и това помага за по-пълноценното им разбиране във филма.

     В заключение, филмът и сериалът ми харесаха, но не достатъчно, за да ги изгледам доброволно за втори път (освен, за да напиша ревюто), но мисля, че си заслужава да се изгледат.

Оценка: 7.5/10