Демонът зад решетката – част 2

     Той отвори очи. Няколкото звезди му подсказаха, че душата му не бе напуснала тялото. Опита се да помръдне, но водопад от болка му попречи. Няколко сълзи се отрониха от изхабените му очи. Значи все пак краят щеше да настъпи скоро. Той просто бе отложен.
     Заслуша се. Сърцето му биеше бясно, като за последен път. Различните създания на тъмнината продължаваха да издават ужасяващите си писъци… Стъпки. Образът на демона на болката и щастието се появи в съзнанието му, но той веднага отхвърли тази възможност. Шумът бе твърде нежен. Стори му се по-приятен от музикално произведение. С мъка се обърна. Това, което видя, му се стори толкова нереално, че реши, че е някакво божествено видение.
     Бе я виждал преди. Споменът за нея понякога облекчаваше тревогата му и му напомняше за щастието от другата страна на решетката.
     Погледна я отново. Страхуваше се да мигне. От месеци очите му не бяха се докосвали до такава красота. Имаше късчета топъл и влажен мрак в успокояващите й очи и в копринената й кожа.
     Тук бе опасно, но тя крачеше смело в пределите на злото. Имаше нещо свято в нея, в причината, поради която бе дошла тук, и това не позволяваше на повечето демони да се доближат до нея.
     Подаде му ръката си. Нейната намери прегръдката на неговата. Тя му помогна да се изправи и заедно бавно се насочиха към посоката, от която бе дошла тя. Болката му бе огромна при всяка стъпка, но докосването й бе толкова меко и приятно, че той намираше сили да продължи. Никога демонът на белия прах не го бе карал да се чувства толкова добре. Скоро дори раните, прочинени от чудовището, започнаха да заздравяват.
     Достигнаха решетката. Момичето се опита да му помогне да я премине, но бе непосилно. Ограждението бе прекалено високо. Чу се рев. Демонът ги бе усетил. Преди той и тя да успеят да поемат следващата си глътка въздух звярът бе вече до тях. Пипалата му отново се обвиха около младежа и той изпадна в транс. Тя не можеше да спре чудовището. Влиянието му над момчето бе твърде силно.

***

     Всичко бе загубено. Тя не бе успяла да го спаси. Сега можеше да се върне в земите от другата страна. Но отчаянието и святите й чувства не й позволяваха. Тя се приближи до хранещия се демон и се потопи в обятията му…
     Надеждата бе само спомен от миналото.