Shadowmarch
Tad Williams

Автор: Джаар

     Shadowmarch е първа книга от новата трилогия на автора. Действието се развива в свят, много подобен на Вестерос – има южен континент-империя, наречен Ксанд (хм, може би все пак Фийст?), основния континент Ейон, където предимно се развива дейстивето и границата със сенчестите земи, където според преданията обитават Сумрачниците (The Twilight People).
     Southmarch е кралството (и столицата му), разположено най-близо до тази граница, земи на смели владетели и мъдри крале, защитавали в миналото останалите кралства в Ейон от Сумрачниците. Всичко това са по-скоро легенди, истината за които отдавна се е изгубила в миналото. Но някъде на север това минало все още е живо и дебне в сенките, за да си възвърне това, което му принадлежи.
     Принцът регент на Southmarch е убит и на трона се възкачват по-малките му брат и сестра близнаци. Те поемат управлението на кралството, докато баща им, държан като затворник срещу откуп в Хиерозол, бъде освободен. Това е моментът, в който Линията на сянката започва да се придвижва на юг. Границата със земите на Сумрачниците, обгърнати в мъгла, тайнственост и лудост, се раздвижва, застрашавайки не само едно кралство, но и съдбата на целия континент. Младежите трябва да се справят със заплахата, както и със заговорите, кроящи се в двореца.
     По същото време един funderling (the funderlings са раса малки хора, по-скоро хобити, отколкото джуджета, въпреки че живеят под земята и се занимават с каменоделство) става свидетел как призрачни ездачи, дошли от сенчестите земи, изоставят човешко дете и той в крайна сметка го осиновява. До какво ще доведе намесата и на двамата в наближаващия сблъсък? За съжаление, така и не се изяснява напълно, въпреки ключовата роля, която изиграват.
     А, да, във Великия Ксис, столицата на Ксанд, младата Куинитан научава, че не е лесно да бъде една от стотиците съпруги на Бога-император, а още по-малко да бъде бегълка.

     Докато четях книгата имах усещането, че историята и света са създадени само от заемки от други поредици – предимно Песента (без кървищата и секса) и Шалион, заради Валът/Линията на Сянката, интригите и естеството на магията, ако може да се говори за такава. Чародеят Чейвън (physician в оригинала, но героят определено не е само лекар.) заминава на някъде, само за да се завърне в края на книгата, открил търсените отговори и да спаси положението, както вече Гандалф го е правил; хобитите вече ги споменах. Това бяха най-забележимите, поне за мен, аналогии с други автори, но донякъде съм склонен да ги преглътна.

     Книгата започва с кратко описание на света и цял наръч карти, което привлече вниманието ми още в книжарницата. Следва прологът, чието действие се развива в Shadowmarch, дворецът-столица на Сумрачните земи (не исках да изтъквам повече заемки, но... Минас Моргул...). Написан с толкова изкусен и увлекателен стил, че следващите няколко глави, които ни пренасят в Southmarch, са като завръщане в реалността от красив сън.
     Началото (около една четвърт от книгата) е увлекателно и многообещаващо. Представя няколкото основни сюжетни линии и редица “настоящи” проблеми, които отвличат за малко вниманието на читателя от предстоящия очакван сблъсък, разкривайки все повече интересни подробности, от които все пак почти нищо не става ясно; сякаш са наредени само крайните парчета на сложен пъзел. Главните герои са човечни и реалистично описани. Второстепенните, естествено, са много по-интересни за читателя, но...
     От тук започва и изключително развлачената средна част, т.е. основният обем на книгата, където неизменно, и за голямо съжаление, се появяват алогичните постъпки на повечето герои, подрастващите близнаци започват да дразнят, особено принцесата, която се прави на момче и се опитва да върти меч... Връзката между отделните сюжетни линии почти липсва и дори накрая главите с Куинитан не намират своето място в цялостната история.
     Последната четвърт от книгата отново става увлекателна, всичко, или по-точно нищо, се разплита постепенно, неочаквано... и книгата просто свършва. Ей така, като насред нищото. Без почти никакви обяснения.

     Като цяло Shadowmarch се явява интересното начало на една поредица и въпреки целта на отворения финал, не ме остави с нетърпение да чакам следващите книга. Дано в тях писателят не опропасти създадения свят и продължи с нещо по-авторско.

Плюсове:
+ интересният свят и историята му в началото
+ увлекателният стил на автора (особено в началото и края)
+ Сумрачниците
+ второстепенните герои
+ вътрешните преживявания на героите (макар и преувеличени на някои места)

Минуси:
– разтегленият сюжет
– Брайъни Едон, принцесата регент
– висящият край
– заемките от други автори
– Перин като бог :Р

Оценка: 6/10

P.S. Голям плюс за мен е и корицата. Изключително семпла и може би нищо особено, но мен много ме радва. Освен това ми мисля, че е нещо ново във фентъзито, тъй като всъщност е снимка.