Много хубав филм – от началото до края, в нито един момент не разочарова. Интелигентен поглед върху тежка тема като педофилията – без размахан пръст и патетични речи. Вместо това ни представя един човек, който тъкмо е излежал 12-годишната си присъда, и се опитва да заживее нормално... Ако подобно нещо като “нормално” съществува и е възможно за него.
Ценното в този филм е това, че за пръв път ни дава толкова човешки и реален поглед към педофилията, или по-точно към герой, привлечен от 11-годишни момичета. Опитва се да ни представи един такъв човек, да покаже какво изпитва той, какво го измъчва, да ни приближи до него в борбата му със собствените му забранени желания, като не пропуска да повдигне множество въпроси и да постави под съмнение автоматичната реакция. “Аз не съм чудовище”, казва Уолтър, и наистина е така. Тази гледна точка отдалечава филма от обикновено упражнение по темата и го прави нещо наистина специално.
Заглавието всъщност се отнася не толкова до работата, която Уолтър започва в една дъскорезница след излизането си от затвора, колкото до онзи момент от приказката за Червената шапица, в който от гората се появява смелият ловец и спасява момиченцето и бабата, като разпорва корема на вълка. “Няма смели ловци на този свят”. Казва го с горчивина полицаят, който е станал свидетел на поредната ужасяваща смърт на дете. Живеем в свят, в който се случват невъобразимо ужасни неща – това е реалността, която този филм се опитва да осмисли.
“Дърводелецът” е пълнометражен дебют на режисьорката Никол Касел, но изобщо не изглежда като дело на начинаещ. Филмът е много красиво заснет, с интересни и стилни визуални решения, умен монтаж и ефектно подчертаване на сините цветове, което кара погледа на Кевин Бейкън да изпъкне... Кевин Бейкън: ако някой може да изиграе както трябва главната роля, това е той. Този човек е страшно добър и има много силно излъчване; на моменти опасно, в други – почти детско. Вътрешният му свят е предаден до най-дребния детайл – сдържаното напрежение, борбата със самия себе си, копнежът за близост и страхът, отчуждеността, ранимостта, но и силата... желанието, толкова трудно за преодоляване, омразата. Плътно, майсторско изпълнение. От останалите актьори впечатляват Кира Седжуик в ролята на Вики, жената, която започва връзка с Уолтър – самата тя донякъде аутсайдер и странна птица, която носи рани от миналото; и Бенджамин Брат като Карлос, единственият роднина (не по кръв – женен е за сестра му), който все още признава съществуването на Уолтър и се опитва да се отнася човешки с него. Присъстват имена от музикалния бранш: Мос Деф, който прави впечатление в ролята на полицая, и Ийв, която играе кучката от работата на Уолтър твърде правдоподобно. За финал мога да кажа само – едно от най-добрите попадения на феста, филм, който веднага влезе в списъка ми от петте най-добри. Трябва да се види при възможност.