Вторият филм, на който просто съжалих, че съм се излъгал да отида. Някаква италианска боза, в която някакви са много влюбени един в друг, ама без да се познават, пък се разминават, пък изживяват някакви драми, пък има и алегория с костенурките по гръб.
С три думи – никому ненужен шит.
Оценка: 3/10
Морвен
Това е историята на двама души, които съдбата свързва няколко пъти в живота им. Те живеят без да се познават, имат си своите проблеми и радости и понякога се виждат. Случайно, за по малко, но запомнящо се. И накрая неизбежното се случва. Въпросът е до какво ще доведе това. Цялата история са разказва на фона на една игра на Скрабъл между тях двамата. Игра, описваща чувствата и преживяванията им. Игра на думи, които са чакали твърде дълго, за бъдат изречени.
Това беше една любовна история. И като че ли само това ми е останало в главата от филма. Както и това, че актрисата в главната роля беше много хубава, а актьорът – ужасен ръб, но това май е второстепенно... Филмът имаше красиви моменти, смешни моменти, малко философия тук-таме, но... Просто сякаш нямаше нещо, което да ги обединява. Сценарият беше някак хаотичен, като че ли в движение са го променяли и е оставало по малко от всяка идея. И самата любовна история на моменти като че ли се чудеше дали е любовна история или е нещо друго. Накрая се реши, де... Сега като гледам резюмето на сценария, си мисля, че всъщност историята е прекрасна. Но просто тази история беше, да кажем, около една трета от филма, а останалото беше... пълнеж. Хубав пълнеж, но все пак пълнеж. С две думи, филмът е малко като актьорите в главните роли – хем от една страна е красив (не в холивудския смисъл, просто има някаква наслада от живота в него), хем от друга е странно недовършен.Оценка: 6/10