Ето какво казва програмата: “Лупър – “писател, мечтател и професионален затворник”, има 92 куфара. От тях 21 се отварят в първия епизод, където започва калейдоскопичното му пътуване през страни, образи, текстове и визуални сюрпризи. Едно от най-амбициозните дела на Грийнауей.” Може да се добави, че делото наистина е амбициозно, защото Гринауей си е поставил за цел да създаде мащабен мултимедиен проект, от който филмите (дотук три части) са само един елемент. И все пак, за самия филм.
Едва успях да го изтърпя.
Не твърдя, че е лош, мисля дори, че е много интересен като експеримент, само че не смятам, че е предназначен за обикновения зрител. Грийнауей си играе с формата, но вместените един в друг кадри са по-красиви в “Записки под
възглавката”, и, смея да отбележа, по-смислени. Останалото подозрително ми напомни на “авангарден” театър, защото репликите са произнасяни с възможно най-неестествения тон. Към това се прибавят наслагването и повторението, които карат съзнанието да се върти в кръг... Всичко това не би ми пречило чак толкова, ако “играта” не беше пренесена и върху съдържанието. Действието ми се видя несвързано, а филмът – ужасно дълъг със своите 127 минути. За съжаление твърде често поглеждах към брояча в горната част на екрана и неведнъж установявах с досада, че вместо 10 минути са изминали едва 3... Мисля, че няма смисъл да коментирам по-нататък. Бих могла да оплюя филма доста по-подробно, но понеже все пак уважавам Грийнауей заради споменатите “Записки под възглавката”, съм склонна да допусна, че “Куфарите” е бил разбран от мен в нищожно малка част. Проблемът е, че дори тази малка част не ми хареса. Така че, гледайте на свой риск :)