Адски свеж и забавен филм, който поне на мен ми остави много ярка следа в съзнанието с абсолютно нелепата си прелест. Разказ за някакво селце в
средата на нищото, обитавано от 5-6 бабки (не актриси, между другото, а истински натурални "старухи") и един идиот със синдром на Даун. Точно до тях пък има военна база, където един пиян полковник дебне похотливата си жена. Та в тази китна идилия се набутва семейство араби (или някакви такива, за съжаление на техните диалози субтитри нямаше :/) и това води до някои интересни ситуации. Филмът наистина е нелеп. По някакъв особено мил начин бабките ръсят псувни на каруцар и простотия и цинизъм на талази, но в комбинация с някаква майчинска топлота и грижовност, които правят микса съвсем изчанчен. Разговори от сорта на "Е, какво толкова, ще се нае**т и ще се разберат", заплахи като "Ще ти обърна матката, ма!" и обръщения като "Шунда немита!" просто изпълват отвсякъде, особено пък когато ги слушаш на руски. Също така на някои сцени просто изпадах в истеричен хилеж, например когато едната бабка започна да рецитира ода, посветена на баща й, която включваше безумни подробности и дати и приличаше по-скоро на евтин дневник, отколкото на ода.
А финалът... финалът може би носи поука, но уви, беше казана на арабски, а както вече казах – субтитри за това нямаше. Подходяща ирония за този толкова палав филм ;)
Оценка: 7/10