За какво се разправя в настоящата простотия? Като за начало – явно не съм бил единственият, на когото Уил Смит прилича на леко оцъклена риба. И точно като таква са го нарисували. Доволно дебилно. Та въпросният кандидат за продълговата чиния е решил, че трябва да забогатее, да стане голямата риба в рифа и да има всички екстри, на които се 
наслаждава хайфиша. Забърква се с надбягванията с морки кончета, задлъжнява на локалния мафотски бос (Мартин Скорсезе), пренебрегва нещастно влюбената в него рибка с малък бюст (Рене Зелехруп, щот прилича на коза), без да иска е единственият свидетел на взаимодействието котва/акула, при което загива синът на Капо Ди Тути Капи (Робърт Де Ниро). Омразната черна мутра си присвоява заслугата за това дело и изведнъж се оказва на върха, където към него се прилепва наточена мутреса (Джоли). И оттам се започва “оригиналната” холивудска история за преоткриването на истинската любов и приятелство, че е по-добре да си беден и обичан и прочее китови фекалии. И на всичкото отгоре смляно като за седемгодишни американчета.Единственото хубаво нещо, което може да се каже за този филм, е качеството на анимацията, но в днешни дни след Шрек и Феноменалните, това доста се девалвира. Всичко останало издиша по шевовете – хуморът не е забавен, героите са ти върло антипатични, екшънът е в стил кеч/гангста, диалозите са малоумни и целият филм е лигав като змиорка, намазана с вазелин. Саундтракът го избиваше доста повече на черно от необходимото, а в озвучаването се забелязваше истерия и леко преиграване.
Оценка:
За малолетни, малоумни и американци 8/10
За хора с двуцифрено и нагоре IQ 4/10