Роланд
Този филм ме доубеди в достойнствата на шведското кино. Ингмар Бергман, Лукас Мудисон, а сега и напълно непознатият ми Бйорн Ругне. Хората явно просто си го могат. "Призори" разказва три истории, които нямат нищо общо една с друга, като се изключи това, че действието се развива по едно и също време. Всяка от историите включва хора, които се лутат из лабиринта на съществуването си без ясна цел и посока, без идея какво и защо искат от живота си. И всъщност единственият момент, в който се докосват мимолетно една до друга, е разминаването на колите от едната линия с камионетката от другата, докато бабката от третата пресича улицата. Като намигване от страна на режисьора.
Всяка от трите истории е посвоему мрачна и трагична, изпълнена с едва скривано напрежение, стъпкана обич, омраза, комплекси... лъжи и недоизречени истини, а може би и някаква висяща във въздуха опасност. Но и трите са много различни като атмосфера и усещане. Чувствата и емоциите, които доминират във всяка, са в един тон, но крайно различни по отсянка и характер. Но по някакъв странен, мъгляв и нерешителен начин всяка от тях достига до някаква изкривена форма на хепи-енд. Къде бягство, къде завръщане, къде осъзнаване...
Операторската и режисьорска работа са донякъде хаотични, но това според мен е умишлено търсен ефект. Действието прескача от сцена в сцена, от линия на линия, понякога твърде рязко, друг път бавно.
Като цяло, филм, който според мен си заслужава поне едно гледане, а защо не и второ.
Оценка: 8/10