Роланд
Английска творба, която определено много ми хареса. Филмът ни запознава с две момичета – Тамзин и Лиза. Двете не биха могли да са по-различни. Тамзин е отегчена и изтънчена богаташка дъщеря, възпитана и образована до крайност, докато Лиза е бедно момиче без родители, живееща с побъркания си брат – бивш затворник, който е решил, че е открил Бог и се е зарекъл да превърне семейната кръчма в храм и да прогони злото от долината, в която живеят.
Отчаяни и нуждаещи се от помощ по свой си начин, момичетата се намират една друга и малко по малко между тях се оформя приятелство, а и нещо повече. Тамзин харесва естествеността и грубоватата откритост на Лиза, а тя на свой ред е запленена от мистериозната чувственост, излъчваща се от другото момиче. Но някои неща не са това, което изглеждат...
Филмът ми хареса основно с тънката чувствителност на режисьора и оператора към детайли, както и с прекрасната игра на момичето, играещо Тамзин (не съм сигурен за името й). Освен страшно красива, особено в някои кадри, тя съумяваше да придаде на героинята си чар и мистичност, без да влезе в тривиалния образ на разглезената отегчена богаташка щерка. Връзката между двете момичета е изпълнена с чувственост, мистерия, а защо не и малко опасност? Но всичко това е поднесено толкова тънко и грациозно, че просто няма как да не се хареса.
Макар и да може да се окачестви като "поредната лесбийска история, мамка им, поне четири изгледахме тоя фест", "Моето лято на любовта" е и нещо повече, мисля, а и едната героиня твърде много ми напомняше на една моя позната, да не говорим, че събитията около нея накрая се развиха по начина, по който би трябвало най-сетне да стане с въпросната.
И лятото на любовта навлиза в есента на горчивата реалност. А изтънчените произведения на седмото изкуство са рядкост и трябва да бъдат ценени.
Оценка: 8/10
Морвен
Тамсин и Лиса се срещат случайно през лятната ваканция. Те са две момичета в онази ужасно неопределена възраст някъде между детството и зрелостта. Лиса няма нищо – няма близки, няма пари, няма и бъдеще. За разлика от нея Тамсин има твърде много – положение, образование, семейство, което не се интересува особено от нея, сестра, починала от анорексия... И така двете момичета постепенно намират утеха на болката си една в друга. За Лиса се открива цял нов свят, за който не е предполагала, че съществува. Близостта им стига до границите на позволеното и с лекота ги престъпва. За да съм по-ясна – има откровено лесбийски сцени. Въпросът е докога може да се поддържат такива отношения. И то не толкова заради обществото, колкото заради собствените чувства и лъжи на момичетата.
Това е един от онези, сладко-горчивите филми, но с голям превес на горчивината. Всеки от героите е по своему отчаян и изпълнен с безнадеждност. Има и хумор, но той е депресиращо черен и сдържано англиийски ("Каква ще станеш като голяма?". "Адвокат". Поглед изпълнен със съмнение. "Добре де, ще работя в манастира. Направо ще се изпотрепвам от работа. И ще се оженя за някой пълен идиот. После ще му народя идиотчета. Истински идиотчета, с умствени проблеми, знаеш. А после ще чакам менопаузата. И рака."). Единственото хубаво нещо са отношенията между момичетата, но и те са някак отчаяни, истерични и съществуващи ей така, просто напук на света. Но колкото и странни да са тези отношения, те са много по-дълбоки от направо гротескното подобие на любов, което е имала Лиса с бившето си гадже например. И дори това не е вечно, но нека не слагам твърде много спойлери... Както и да е, с няколко думи филмът представя картината на един откачен свят, който дори щеше да е смешен с лудостта си, ако и не нараняваше по съвместителство. И историята на хората, които се опитват да си намерят някакво ъгълче в цялата лудост. Филмът не е нещо невиждано или необсъждано – темите за израстването, близостта и обществото, което човек иска да отхвърли, присъстват на доста места. Някак оставя впечатлението, че това може би вече съм го гледала някъде. Обаче на който и друг филм да прилича, то поне е бил хубав.
Оценка: 8/10