За мен може би най-добрият филм на феста заедно със "Самарянката" и "Дупка в сърцето", оценен по достойнство и от зрителите, като се превърна във филм на публиката. И определено заслужен Оскар, което е рядкост напоследък. Изпълнен с изтънчена чувствителност и блестяща актьорска игра на Хавиер Бардем, той определено е едно от събитията на сезона.
Историята ни запознава с мъж, прекарал половината си живот прикован към легло. Тялото му е обездвижено от врата надолу в следствие на счупване на врата и той е загубил желанието си за живот. Борейки се официално за право на евтаназия, Рамон Сампедро се изправя срещу предразсъдъците на обществото, което не само не е в състояние да разбере нежеланието на един човек да продължава съществуване без смисъл и достойнство, но и с неразбирането на същото това общество защо всъщност това трябва да е лошо.
Както казах, филмът наистина е изпълнен с тънки психологически и емоционални нюанси. Всеки от героите е уникален по свой начин и макар и да не са архетипи на определен тип човешко поведение, са изключително разнообразни. Егоизмът, замаскиран като обич, обичта, скрита под отчаянието, предателството от страх и слабост... всичко това и много други неща, които човек усеща на подсъзнателно ниво, докато гледа прекрасните изпълнения на актьорите. Самият Бардем изиграва по невероятен начин един човек, изпълнен с решителност, но и много горчилка, ранимост и болка. И донякъде страх – не само от смърта, но и от собственото си желание да я получи.
Каквото и да словоблудствам по темата, филмът си заслужава. Не с някакви свои идеи или послания, а с чувствителността си, истинността на емоциите и състоянията на героите и най-вече прекрасните изпълнения на актьорите.
Оценка: 9/10
Гибли
За този филм бих желала да започна с това, че е задължителен за гледане. И с режисьора: за Алехандро Аменабар имах само смътни асоциации за талант и поне един друг значим филм, "само да се сетя кой беше". А след като гледах “Навътре в морето”, вече съм му почитателка :) Защото филмът е прекрасен, а освен това след справка за филмографията на режисьора се оказа, че е направил точно онези два филма, които така и не гледах, но си отбелязах като заслужаващи си: "Другите" и "Отвори очи" (вдъхновението зад Vanilla Sky). Това, което предизвика моето уважение е, че Аменабар е всестранен творец, при това истински талантлив. Музиката във филма, която ми направи впечатление (а това не винаги се случва), е негово дело; освен това той е написал сценария, продуцира и както изглежда посвещава изцяло на проектите си разностранния си талант.
Конкретно за “Навътре в морето”. Той трябва да се гледа по много причини и най-маловажната от тях ще бъде фактът, че е спечелил Оскар за чуждоезичен филм. Трябва да се гледа, защото е проникновен поглед към смъртта и живота, защото се занимава с наболял въпрос, който все още чака решение, защото е красив и затрогващ, направен с вкус, защото актьорските изпълнения са много истински... Защото е европейски, в крайна сметка, и това му личи във всичко. Това е най-съвестният и не-манипулативен филм по действителен случай, който съм гледала. Въпросите са оставени на зрителя – от нас зависи дори дали ще си ги зададем. Аменабар е намерил като че ли най-правилния подход: едовременно прям и деликатен, много човечен. Ако трябва да препоръчам филма само с едно кратко изречение (и това ще бъде лек спойлър), то е следното: има най-великата сцена на полет, явявала се някога в нечии сънища. Този момент е толкова съвършен, толкова великолепен... Наистина е изваден от сън - а ако човек никога не е сънувал, че лети, след този филм вече ще знае какво е чувството. Би трябвало да можем да летим, поне някои от нас. Възхищавам се на Аменабар за това, че е създал точно този момент, че е имал (и има) умението и чувствителността да го създаде. Несравнимо. Още много неща почувствах дълбоко и ми доставиха удоволствие. Дребни детайли от живота, които Аменабар е уловил, светли и забавни моменти. Поезията на образите и на думите, чувствени думи, които превръщат морето в любовница... Гениалният кадър, на който текат финалните надписи – спомен за корицата на книгата във филма, а тя на свой ред предчувствие за този кадър (обожавам такива детайли)... Този кадър се наслагва върху всичко, за което става въпрос във филма, свободата и вечния ни стремеж към нея. Свободата, която винаги сме искали... Прекрасен завършек.