“Животът е чудо” със сигурност беше едно от събитията на феста; можеше да се прецени дори само по това, че в залата на кино Люмиер не останаха свободни не само места, но и стъпала за сядане. Интересът на публиката би трябвало да бъде оправдание за поне още една прожекция, но... неведоми са обстоятелствата около съставянето на програмата. Във всеки случай добре е, че все пак имахме възможност да видим този филм. Защото той – очаквали ли сме нещо друго от Кустурица? – е наистина чуден.
Който е гледал поне два филма на Кустурица, няма как да сбърка авторството на този. Направил го е в своя си стил – колоритна балканска мешавица между приказка и реалност, която те хваща за гърлото и те кара да се смееш през сълзи и да плачеш с усмивка. Смешното е неразделно с трагичното, като в самия живот. Филмът е понякога истеричен, но това само откроява сериозните моменти. Ще си позволя да цитирам програмата, защото мисля, че са го казали добре: “Кустурица успява да съчетае във филмите си трагичното и комичното, реалистичното и сюрреалистичното, материалното и фантастичното, ироничния възглед за ситуацията в страната и претенциозния искейпизъм. Тъжният оптимизъм, хуманизмът, визуалната мощ, интелигентните идеи са все негова запазена марка.” От филма се помнят най-вече хората, все “колоритни личности”, живи, странни, малко луди дори... показани с много любов. Не липсва и музиката на Кустурица, изпълнена от No Smoking Orchestra – пак нещо тяхно си, което директно влиза в душата на всеки балканец.
Историята (спойлери! в целия този абзац) започва малко преди войната. В див планински край от онези, в които надеждният превоз има четири крака, живее Лука, нещо като железопътен инженер, заедно с малко лудата си съпруга Ядранка - оперна певица, и сина им Милош – футболист, който мечтае да играе в столичния отбор. Тримата са се преместили тук заради железопътната линия, която ще свърже Босна и Сърбия и ще привлече посетители на това красиво място. Лука (играе го Славко Щимац – Иван от Underground) се готви за този момент и дори има мащабен макет на бъдещия туристически рай. Животът си тече, щур, див, луд, страшен и весел... Скоро нещата стават сериозни, когато по телевизията започват да съобщават за престрелки; не след дълго Милош е призован в армията и започва гражданската война. Всичко се обърква за Лука: жена му забягва с гостуващия унгарски певец, а скоро след това синът му попада в плен. Лука неохотно приема да държи като заложничка младата мюсюлманка Сабаха, разчитайки да освободи сина си чрез влиятелните й роднини. Когато се оказва, че момичето няма нищо общо с известния род освен фамилното име, между двамата вече се е родила истинска обич. Но неочаквано съпругата се появява и настоява да заеме мястото си... Всичко се завърта – знае ли някой какво му е подготвил животът... Краят е великолепно връщане към началото с повей на оптимизъм.
Преразказах почти цялата история, защото ми е трудно да коментирам. Трябва да се гледа. За какво ли не е този филм. Може би основно за безсмислието на войната, която налага отпечатъка си върху обикновените хора, за отчаянието и надеждата, и за любовта с многото й лица... Но има и много други малки темички, бисери, които си струва човек да открие. Сякаш филмът е побрал човешкия живот, концентрирал е цялото му многообразие в два часа и половина лента. Гледайте го, стига да имате възможност – няма да съжалявате.