А кой, прочее, казва, че Уди Алън бил изчерпан? Аз? Е да, казвал съм го. Обаче "Мелинда и Мелинда" направо ме хвърли в къпините с оригиналността си. Алън подхваща историята по своя си леко наивен, обяснителен и попреиграващ начин – двама приятели драматурзи си лафят в кафене с други двама техни приятели. Единият пише само драми, а другият – комедии. Един от другите двама им разказва бегло очертанията на някаква история и те започват да развиват сюжети по нея. Единият – драма, а другият – комедия. Свързващото звено между двете е единствено главната героиня Мелинда. Тя е и единствената свързваща актриса, защото всички останали са съвсем различни.
И двете сюжетни линии се развиват бавно – едната смешна, а другата – тъжна. Самата Мелинда е съвсем различна в двете и съдбата й накрая – също, но всъщност драмата не е толкова драматична, колкото изглежда на пръв поглед, а в комедията е стаена доста тъга.
Уди Алън е успял с невероятно майсторство да развие сценарий, който едновременно комбинира противоположни жанрове, но е и хомогенен. Евала за което, защото преди да гледам "Мелинда и Мелинда" бих определил подобно начинание като непостижимо. Актьорите се справят прекрасно с ролите си, отново под стриктнaта диригентска палка на Алън, за да не забравиш и за миг, че гледаш негов филм.
Одобрявам, определено. Човекът просто е добър в работата си и макар че "Мелинда и Мелинда" не носи почти нищо от типичния му хумор (дори комедийната страна е доста умерена) и абсурдизми, филмът е адски качествен и си заслужава гледането.
Може би човекът просто обръща нова страница в творчеството си, кой знае...
Оценка: 8.5/10
Моридин
Уди Алън вероятно има много куци филми, със сигурност има и доста гениални, а пък този не е нито едното, нито другото. Постановката е стандартна Алънова житейска историйка, граничеща с наивния абсурд и като цяло успяваща да извади на бял свят няколко усмивки.
Историята накратко – една и съща сцена се предоставя на двама драматурзи – комик и трагик – да я развият по свой си начин. Филмът реално представя паралелно съдбите на двете Мелинди (комичната и трагичната), като преплита различни моменти от тях по много идеен начин. Получил се е честно казано изключително симпатичен литературно-кинематографичен експеримент, който определено си струва да се види, не защото е демонстрация на някакви умения, а просто защото е приятен и увлекателен за гледане, което като се замислим, не се случва на ЧАК толкова много филми в днешно време. Макар че на мен лично комичната Мелинда повече ми хареса като история, там героинята не е особено развита и централното място в действието заема влюбеният в нея съсед – симпатичен неудачник с невероятно секси жена, която естествено го няма за нищо. В трагичната линия пък нещата са малко наобратно, там жената – приятелка на Мелинда от детството – е недоволна от брака си, а самата Мелинда е wannabe страстна истеричка (главно е само истеричка), която се опитва да си нареди живота и разбира се нарочно си го разваля сама. Представянето на всите актьори, в крайна сметка, си се оказва съвсем стабилно, като специално внимание заслужава според мен палавият джаз-негър с богата душевност, който се сваляше с Мелинда, както и главният герой в комичната линия.
Иначе сюжетът е клише до клише, но това е част от идеята. И двете линии изпадат, вероятно нарочно, в класическите стереотипи на лековатите комедийки с тъпи лафчета и на тривиално-женските житейски драми, съответно. Разгледани поотделно, те наистина са едни не чак толкова симпатични телевизионни губивремки, но майсторското им оплитане и все пак прозиращата интелигентност на Уди Алън успяват да докарат филма до продукция, която просто наистина ще ви е приятно да гледате.
Толкоз ;)
Оценка: 6.5/10