Хубав френски филм с много герои и много драми – всеки си има някаква :) Повечето са на главната героиня Лолита, 20-годишната дъщеря на големия писател Етиен Касар – тираничен егоист, който тормози и наранява всички около себе си, без дори да забелязва. Тя копнее за одобрението и обичта му, но изглежда никога не успява да ги получи. Касар всячески пренебрегва дъщеря си, но тя не може да престане да търси неговото внимание. Лолита е убедена, че хората й обръщат внимание само заради известния й баща, чувствителна е заради пълнотата си и страда от ниско самочувствие... Целта й е да стане оперна певица; тя репетира ария на Монтеверди за концерт в провинциална църква заедно с група певци, но Силвия, учителката й по пеене, не възлага големи надежди и се заинтересува по-сериозно от момичето и спектакъла едва когато разбира кой е баща й.
Причината е не само възхищението на Силвия от творбите на Касар, но и възможността той да помогне с влиянието си на съпруга й Пиер, писател, който е на на прага да се откаже от всичко след
неуспеха на първите две негови книги. Но изведнъж успехът каца на рамото му: третата книга получава много добри критики, името му се споменава все по-често. Касар започва да го ухажва и му предлага да смени издателката си, която го е подкрепяла в досегашните трудни години. Пиер се поддава на славата и успеха, някак неусетно се превръща в доста по-неприятен човек и небрежно предава старите приятели. От друга страна престореното внимание на Силвия прераства в искрена радост от успеха на нейната ученичка, въпреки първоначалната й резервираност. Промяната у съпруга й предизвиква разрив в отношенията им, щом тя се опитва да му покаже в какво се е превърнал. Междувременно Лолита намира любовта в лицето на Себастиан, младеж, когото среща случайно. За разнообразие той не се интересува от баща й, но на нея й е твърде трудно да го повярва. Поредното разочарование за Лолита е свързано с концерта – тя постига истински успех с изпълнението си, но баща й напуска залата точно по време на нейното изпълнение... Филмът ми хареса, защото е истинско психологическо изследване, характерите са обрисувани съвършено и много правдиво. Лолита, със склонността й да драматизира и да изживява тежко всичко, която мрази егоцентризма на баща си, но не забелязва, че тя също наранява човека, който я обича, с пренебрежението си... Касар, завършеният грубиян, който в егоизма си често става жесток... Силвия, насилено любезна и леко невротична, но все пак с истинска добрина у себе си... Пиер, когото успехът бързо превръща в нещо, което е съвсем различно от старото му “аз”... Лакеят Венсан, младата съпруга на Касар Кристин, Себастиан – всички те са интересни и пълнокръвни образи. Остроумният сценарий създава впечатление за лековатост (има много забавни реплики), но всъщност преживяванията на героите са доста тежки. Финалът не предлага лесни решения, но поне носи капка оптимизъм...
Харесах режисурата, която поддържа ритъма на действието, и отличната актьорска игра. Освен това във филма присъства хубава класическа музика – какво повече му трябва на човек :)