Гледай ти, имаме кино! Живо е! И мърда!
ОК, съжалявам, но просто не можах да се въздържа.
Да започна с историята – някъде малко след емблематичната 1944, Калина (Параскева Джукелова) е щастливо омъжена за Енрико Корса (Стефан Вълдобрев). Той е лекар, а тя – секретарка в италианското посолство. Именно това я поставя в полезрението на майор Методи Стоев (Деян Донков). Държавна Сигурност наблюдава посолството и майорът е привлечен от красивата жена, която вижда всеки ден. След това за него е само въпрос на време да набеди италианеца Енрико за агент на Ватикана и да го прати в лагер. А после да изнуди и съблазни Калина да стане както негов агент, така и негова любовница. И въпреки това никой от двамата съпрузи все още не се е примирил със съдбата си. Честно казано, отидох да гледам този филм с доста ниски очаквания след един трейлър, който беше най-вече смешен с патоса и еротичните си сцени. И останах доста приятно изненадана след като се оказа, че явно трейлърът се е състоял от избрани моменти от най-лошото във филма. Нямам идея защо ги правят така тези трейлъри...
Добрите моменти:
– Сценарият. Не дори историята, а начинът, по който е написана. Агентите на Държавна Сигурност, които говорят на диалект заучени фрази.
– Образите на героите са замислени като многопластови, друг е въпросът, че не са развити достатъчно в самия филм.
– Второстепенните образи. Като че ли анархистът Алекс и майката на Калина радваха също толкова, колкото и главните герои.
– Филмът изглежда като правен и за публиката, а не само за да задоволи творческото его на създателите му, което напоследък е рядкост за България.
И лошите...
– Обещаната изпепеляваща любов беше по-скоро загатната, отколкото показана.
– Актьорите в повечето случаи просто не се връзват с образите си. Нито Параскева Джукелова е особено фатална, нито Деян Донков успява да пресъздаде издигналия се простак със садистичен уклон. А Стефан Вълдобрев изглежда направо смешно в началото, но може и да е било търсен ефект...
– Патосът, все пак, го има. На моменти актьорите играят като че ли са на сцената на театър, а не преживяват нещо истински.
– Историята малко започва да се размива и провлачва по някое време.
В крайна сметка, бих казала че филмът си струва да се види. Има какво още да се иска от него, но е уцелена вярната посока.
Оценка: 7/10