Още един потресаващо посредствен филм. Рекламата му в анотацията по скромното ми мнение би трябвало да спечели специална награда – сигурен съм, че по-малко усилия се изискват да продадеш прословутия хладилник на ексимоси, отколкото да направиш подобна 90-минутна БОЗА ПО ДЯВОЛИТЕ И НЯКОЙ ТРЯБВА ДА УМРЕ, ЗАДЕТО Я ГЛЕДАХ, да изглежда като изпълнен със съспенс свръхестествен хорър-трилър.
Съспенс няма. Филмът е толкова изпит от всякакво действие, че напомня усещането на доста олющен панелен блок. Гнусно тъп е, мамицата му недна! Атмосферата е крайно бледна. Сив хотел, сива гора някаква, някаква дискотека. Някаква също толкова бледна девойчица, обезобразена безпощадно от грим и костюми и съответно появяваща се с изглед на много нещастен женски скакалец с обратна захапка. Негледаемо е, разбирате ли? С изключение на горе- или долуупоменатата “Дарбата” никога не съм изпитвал подобно неистово желание да се махна от тъпата кинозала и да си спя някъде другаде, щото тук не е много удобно.
Все пак за протокола – напрежението се било засилвало, докато новоназначена рецепционистка в хотел се къпе в басейн и ходи по коридори и т.н. и т.н. Грънци пълни. Половината филм се състои в тегави кадри от въпросната дискотека и квартирата на мацката, в другата половина се отварят някакви врати и тя плува във въпросния басейн. Scaaaaaary. Свръхестественият елемент, който се появява едва в последните две-три минути е толкова, господи, нелеп и изцяло не на място във филма, че мисля изобщо да не заслужава коментар.
Абе, с две думи, бягайте надалеч. Просто е поголовно тъп. Съжалих дори за левчето и половина, дето дадох за билета... пет вафли са това, мамка му.
Оценка: 0/10
Роланд
Ох на батко! Кафка срещал "Проклятието Блеър", а? На баба им хвърчилото! Господи, гледал съм по-тъпи филми, признавам си, наистина съм! Но по-скучни... по-скучни никога... брррр.
Та значи това немско творение ни запознава с не-пожелах-да-й-запомня-името (в ролята една симпатична, макар и с леко конска физиономия, млада дама, за която много ми стана жал, когато остана след края на филма да отговаря на въпроси, а публиката панически избяга, вместо да ги задава), която постъпва на работа в мрачен планински хотел. Безкрайните коридори на хотела крият странни и необясними тайни, а как-ли-пък-верно-й-беше-името започва да има чувството, че някой я преследва. На всичкото отгоре непрекъснато слуша за странните обстоятелства, при които е изчезнало предишното момиче на тази длъжност, както и легендите за вещицата от горите, която лекувала болни преди да я изгорят на клада и да почне да се връща и да отмъщава. Малко по малко мисля-да-я-наричам-Хелга започва да развива параноя, докато напрежението във филма ескалира все повече и повече...
Или поне така е по реклама. Всъщност в "Хотел" не става нищо такова. Всъщност в "Хотел" не става нищо. Не, аз наистина нямам думи да опиша това усещане... Знаете ли, представете си филм на Дeйвид Линч. Сега си представете всички онези яки кадри – моменти, в които някой мистериозно отива някъде или прави нещо странно, в които някой стои и гледа загадъчно или пък просто се случва нещо наистина необяснимо и несвързано с общото действие – всички онези моменти, в които се наслоява атмосфера. Е та тоя филм, значи, целият е един такъв момент. В смисъл, ако "Хотел" беше 8-часов, това, което ни беше представено на феста, можеше да се разбие на сегментчета и да се нашматка между сцените с действието, за да прави як съспенс.
Филм без завръзка, развитие, кулминация или развръзка... Аз всъщност леко се притеснявам да го определям толкова крайно. В смисъл, винаги съм си мислел, че ако нещо изглежда по тоя начин и ти се вижда тъпо, вероятно не си го разбрал какво е искало да ти каже. Е да, ама тук... тук просто наистина съм почти сигурен, че нямаше нищо. Върви си бе-тя-всъщност-не-беше-Хелга-ама... по коридорите, работи, плува в басейна, върши си рутинно дейностите, пуши... Един-два мистериозни момента, накрая ей така слезе в гората, чу се писък и...
... филмът свърши.
Оценка: 2/10
В тъмното (късометражен): Българското филмче, което пуснаха далновидно преди горния садизъм, беше странен разбъркан пъзел от една и съща сцена с различни финали, общото между които беше, че всеки завършваше посвоему неправомерно, лошо... Както режисьорът му обясни преди да започне, в тъмното всяка посока е грешна, всичко е неправилно и... абе странно, но приятно малко проектче, особено пък в контекста на сравнението му със смазващата боза, която го последва.
Оценка: 6.5/10