Един от филмите, които чаках с малко по-голям интерес, "Мотоциклетни дневници" всъщност доста ме разочарова. Не че съм и очаквал кой знае какво, но пък той си беше чисто холивудска по дух продукция, плитка до изпъкналост и като цяло твърде безлична и пластмасова, за да ме трогне по какъвто и да било начин.
Историята ви е известна, предполагам. Младият Хуан-Фернандо-Мигел-Гаспаро-Диего-Алфиньо-Алфонсо-Марао или къвто там беше, останал в историята като къде по-кратичкото Че Гевара, тръгва със свой приятел на пътешествие през Латинска Америка с цел... ами не много ясно каква, може би просто така, за фън (има ли по-добра? :)). В процеса обаче той се запознава с тъжното и онеправдано лице на малцинствата, на неравноправието, наложено им от белия човек и изобщо на всички социални неправди, които можем да си представим.
Всъщност лъжа – нищо такова не става, но пък той от време на време споменава по нещо такова, пък и това е идеята на филма, та сигурно все пак е така. Истината е, че именно в тоя си елемент, който е основната концепция на повествованието, Дневниците ми беше безкрайно неубедителен. В единия момент младежът гонеше фусти по градчетата, в следващия се Осъзна Класово® и почнаха да му се привиждат онеправдани малцинствени групи в черно-бели сърцераздиращи статични кадри... Ми не, извинявам се, но ми е твърде елементарно това, за да ми въздейства по какъвто и да било начин.
Иначе актьорът беше симпатяга, особено преди да пусне брада, пък и действието е бързо и в по-голямата си част приятно, така че не скучах много. Това обаче не промени особено мнението ми, че филмът е твърде плосък и безидеен, за да ми хареса особено. Да се чуди човек как баш той не взе Оскара за чуждестранна лента...
Оценка: 5.5/10
Моридин
Да, вероятно е вярно, че Ернесто Че Гевара в крайна сметка няма много общо със символа, който е оставил с името си в световното съзнание. Вероятно е вярно, че е лично отговорен за смъртта на хиляди, включително цивилни; че в днешно време би бил смятан за стопроцентов терорист, че е подкрепял и участвал в диктаторски режим; вероятно е вярно, че е смешно човек с неговите дела да бъде размахван като знаме на пацифизма. Само че на кого му пука? На мен лично никога не ми е било особено интересно разрушаването и разплитането на персоналните митове. В крайна сметка няма никакво значение какви са били в действителност делата на Че, важно и стойностно, за мен поне, е това, което се символизира от неговото име – волята за свобода и равноправие, неистовата жажда нещо погрешно да бъде променено. Колко е истински митът зад името Че... това би могло да вълнува единствено хора, които или са твърде неориентирани, за да не могат да проследят развитието на един мит – и как ли пък така терорист може да стане символ на пацифизма просто поради тясната му връзка в съвремието с антиглобализма и антиамериканизма, – или се правят на такива, колкото да злобеят на общо основание.
За мен лично са много по-интересни произведенията (в кино- и книжен смисъл), където ни се представя авторското виждане за вътрешния свят, за личните преживявания на някоя известна личност. Безспорно е, че Че Гевара е оставил с делото си ярка следа в паметта на човечеството, но това дело е разнищвано хиляди пъти, макар че пак не е много познато на широката общественост. По-вълнуващи са мислите и преживяванията, които представят непознатата му страна – по-интересно е да разберем що за човек все пак – точно като човек, а не като революционер – е бил Че.
Е, „Мотоциклетни дневници” е именно един красив опит за нещо такова. Филмът е аржентински и според мен лично пък не се увлича чак толкова много по холивудските практики. Има нещо самобитно, нещо романтично по един забравен начин в него, някакво усещане за простор и свобода – може би просто защото се развива по време, когато подобни чувства все още са имали място в сърцата на хората. Колцина днес биха тръгнали просто ей така да си обикалят континента защото им се обикаля? Колко са наистина в наши дни тези, които биха се отдалечили по какъвто и да е повод от разграфеното си и изпълнено с нищо всъщност ежедневие? Това е едно от нещата, които наистина ме впечатли във филма – точно това прекрасно усещане как светът е твой, как ти можеш да постигнеш каквото си искаш, стига само да го желаеш. Ами, така не е трудно човек да стане революционер ;) Най-голямата ценност на филма е, че все пак ни показва един млад, неуверен, истински Че (е, естествено авторовата представа за Че, но все тая). Всъщност т.нар. катарзис, който според Роланд се явява нещо като неумел климакс на филма, за мен е просто една странична линия – няколко сцени, насложени за идеята – колкото да се стигне до логичния завършек на историята. Вярно е, че промяната у Фузер (както го наричаше приятеля му) е меко казано неубедителна – просто минавайки покрай няколко изнемогващи селяни веднъж-дваж станеш ей така вманичен в единството на Южна Америка революционер. Само че според мен филмът просто изобщо не набляга на тази част от живота на Че Гевара. Защото всъщност той през цялото време е същият обичащ свободата на моменти лекомислен младеж. И просто става по-сериозен. И си намира кауза. С пътуването му из континента не се променя нещо съществено в мисленето му, а той просто узрява за това, което си е вече у него. Това иска да ни каже филмът, а не че го е застигнало някакво велико прозрение за каторжния труд на индианците по мините.
И така, какъв е Че в „Мотоциклетните дневници” – просто младеж. Който не може да лъже, танцува непохватно, малко срамежлив е, учи медицина и го мъчи астма. И много обича родината си и чувството за свобода. Представихте ли си го? Ами това е и целта. Великолепна според мен актьорска игра на Гаел Гарсия Бернал (да, включително като е с брада). Откритото му лице и леко замислено-неразбиращият на моменти поглед идеално пасват на ролята, която режисьорът се опитва да изгради. Също толкова добро изпълнение на Родриго де ла Серна в ролята на Алберто Гранадо – пълният биохимик и най-добрият приятел на Ернесто, с когото – и с един разнебитен мотор – се отнасят на своето грандиозно пътешествие из Южна Америка. Красиви природни картини и великолепни атмосферни сцени. Задушевна обстановка в изпълнените с народ градчета по континента. Затрогващи моменти на острова с прокажените. Всичко това примесено с много глуповати и лековати закачки, с някакви странно документални кадри за мъката индианците – според мен наистина не на място и почти ме хвана яд, че ми развалят филма, но вероятно нужни все пак, за да оправдаят поне донякъде революционерството...
С две думи – аз ценното в този филм си го извлякох – мила, ако и неблестяща с нищо специално история за двама младежи на едно пътешествие, обхванато със свободния дух на времето. Поглед към личността на човека, чието име е станало символ на революцията и борбата срещу неравноправието в целия свят (добре де, всеки знае, а който не знае, вече разбра, че имам лични пристрастия към Че, но си се правя на безпристрастен ;). Просто нещо, на което се радвам, че отидох.
Оценка: 8.5/10