Младият Майк Блубъри е изпратен в ранчото на чичо си, за да се превъзпита и научи на разум. Цялата идея обаче съвсем пропада, когато в близкия град среща проститутка, в която се влюбва. След скандал с друг клиент момичето е убито, а Майк се озовава пребит и ужасен в пустинята. Там го намират воини от племето апачи, които го лекуват и приемат за един от тях. Постепенно той усвоява както воинските умения, така и шаманството.Години по-късно Майк Блубъри е шериф на града, който е станал притегателно място за авантюристите, търсещи златото на индианците. Съзрял и променен, той се опитва едновременно да пази реда и да се пребори със собствените си кошмари от миналото. И точно тогава се появява и призракът от миналото – отдавнашният съперник, който също се е запътил към тайната планина, където се криело златото на индианците. Но всъщност това до което се домогва не е златото, а свръхестествените сили, подчинени на индианските духове. За целта първо прави едно кръгче из града и избива известно количесво хора, които му пречат. Блубъри тръгва след него и планината става мястото на последната им битка. Битка на волите, а не на телата им.
И така, този филм е един чудесен пример за липса на координация и комуникация между отделните звена на системата... Ок, ще разкарам този учебник. Това, което имам предвид е, че филмът е един грандиозен миш-маш. Пиле със зеле. Не, пиле с шоколадови трюфели. Филмът е копродукция на Франция, Мексико и САЩ. Правен е по "комикса за шерифа-шаман Майк Блубъри", но пък е фестивален филм, тип "алтернативно кино". От една страна в главна роля имаме Венсан Касел, от друга – Майкъл Медсън. От една страна имаме куп клишета, от друга – философия на талази. Хем се стрелят и преследват, хем всъщност екшън няма. Има някакви вътрешни преживявания, но те са показани с помощта на... специални ефекти. Истината е, че тези неща сигурно биха могли да се съчетаят. Но не всичките наведнъж. И определено не в този филм. За финал все пак да кажа и две неща, които ми харесаха. Операторите явно си бяха свършили работата и имаше адски красиви пейзажи. Другото беше единият от помощник-шерифите – беше прикован в инвалидна количка, но въпреки това си вършеше задълженията, подвиквайки да го бутат по-бързо. Картинката просто трябва да се види. Но за филма не съм толкова категорична в това отношение.
Оценка: 4/10
Роланд
Да си дойдем на думата! Това е другото ми огромно разочарование на феста, заедно с "Хотел". Не че очаквах кой знае какво от френски уестърн с шаманска боза вътре, но ЧАК такава боза наистина не бях подготвен да понеса. Дотам, че този филм беше първият в историята ми като зрител, от който си излязох. При положение, че нито "Страстите Христови", нито "Троя", нито ДОРИ "Крал Артур" успяха да ме накарат да го направя. Е, излязох си около минута преди финала, пък и се оказа, че съм изпуснал секс-сцената така, но...
Като споменах секс-сцени, филмът ме трогна с може би най-постната, тривиална и анти-възбуждаща такава в историята ми на зрител. Не че е важно, просто да вметна.
Интересно е, че кастът не предполага чак такъв колосален боклук. Венсан Касел, Майкъл Медсън... Е да, обаче уви... Историята на теория е преплетена с магии и шаманство, имаме забранена планина, където се съхраняват някакви мистични сили... Дръжки. Странно е как един филм може да е толкова безсюжетен. Никой от героите нямаше каквато и да е мотивация, сценарият беше като аз да съм го писал. И имаше безумен CGI. До такава степен, че от дъжд на вятър имах усещането, че зяпам "Матрицата". И като споменах "Матрицата", в неистово очакване бях и отнейде да изскочи Имотеп или поне Патриша Веласкес, защото някои моменти бяха ТОЛКОВА явно крадени от "Мумията", че чак неудобно да ти стане, че ги гледаш. Но за мен най-ужасяющото биде китайският дракон, който символизираше нещо из безкрайните CGI-и, изобразяващи катарзис след катарзис. Прочее, и последната битка беше изпълнена със CGI-змии, олицетворяващи добрите сили, и хлебаркочервеи, съответстващи респективно на лошите.
Още дума-две за т.нар. сюжет. Въпросният, значи, е толкова безумно клиширан, че концентрацията на тривия за секунда екранно време беше 5 пъти над смъртоносната. Просто недостижимо, но наистина знаех всяка реплика, разпознавах всяка сцена, ВСИЧКО... преди да е станало.
Клишираността е обхванала и операторските похвати, хореографията, доколкото я има, и каквото още се сетите. Всеки кадър те оставя с усещането, че вече си го виждал, всяко движение на камерата те дразни с тривиалността си. Отврат.
Която дума, прочее, прекрасно описва цялото преживяване. Гледате на своя отговорност, ама аз не бих повторил.
Оценка: 1/10