Най-рекламираният филм на феста, този с най-многото прожекции (около двадесет всъщност), около който се шуми още от панорамата на Ингмар Бергман насам... се оказа пълен шит. Много се
извинявам за малко крайното определение, но всъщност аз изобщо не схванах нито каква му е идеята на тоя филм, нито с какво толкова трябваше да ме впечатли.Историята ни запознава с писателката Сара Мортън (Шарлот Рамплинг), която е изпаднала в творческа криза/депресия/неудовлетвореност от работата си/истерия от преработване или нещо от сорта, което не ни става много ясно какво е. Въпросната издава криминални романчета, но явно има нужда от промяна. Издателят й я праща на почивка в къщата си нейде из френската провинция. Работата на Сара потръгва сред красотата и спокойствието на голямата къща, но не след дълго идилията е нарушена от нахлуването на разглезената дъщеря на издателя й Жули (Людивин Сание), която най-нагло се цани за нейна съквартирантка. В началото Сара е раздразнена от разюздената тийнейджърка, но с времето се оказва привлечена от загадъчността й и я превръща в прототип за фаталната жена в новата си книга.
Има и изненадващ финал.
Ама пак си остава много тъп.
Оценка: 5/10