Историята е разказ за живота на Хауърд Хюз – легендарен ненормалник, продуцент, авиатор, милиардер, ексцентрик и хипохондрик.
Аз, изкушена от безбройните номинации (11 броя, 5 спечелени) фенка на Оскарите, се вдигнах от топлия и удобен диван и излязох в студа, за да видя това творение на филмовото изкуство на голям екран. Както винаги преди да вляза в залата не забравих да оставя всичките си очаквания навън. Но за това с какви впечатления излязох – малко по-късно.
Оценка няма да давам, защото все пак е по истинска история (от друга страна всяка история може да се направи и интересна, и скучна, зависи от разказвача).
Операторско майсторство (кинематография) Това е една от категориите, в които филмът беше отличен от Академията. Тук имам да ви кажа на първо място следното: ако обичате да ви се вие свят и да се чувствате, сякаш всеки момент ще изгубите или равновесието, или стомашното си съдържимо, то операторите на този филм са мислили точно за вас. Камерата се върти и кръжи с такава скорост, че и картината се размазва, и очите ви се кръстосват по физиологично абсурден начин, и вестибуларният ви апарат се чувства, като че ли сте в хеликоптер без опашка, който със стремителна скорост лети към майчицата земя. Не е особено приятно и това, че филмът е почти изцяло в жълто-кафяво и създава една мрачна атмосфера, която ми действаше подтискащо, а в съчетание с въртящите се камери, направо ме поболяваше.
Единствената сцена, която обаче е наистина красива е в първата четвърт на филма, когато дават заснемането на сцена от филма “Hell’s Angels”, в която летят самолети на фона на небе с облаци, подчертавам облаците, защото на тях бяха посветени 15 минути от филма. Прекрасна сцена и май единствената, която си струваше от тази гледна точка.
Оценка – 1/10 и то само заради описаната сцена.
Режисура: Не знам къде е бил Скорсезе по време на заснемането на този филм, но очевидно не е било, където трябва, защото филмът изглежда хаотичен (и това след намесата на екип от специалисти в областта на монтажа. Признавам, че е успял да извлече най-доброто от актьорите, което обаче не е толкова трудна работа, защото все пак си говорим за Кейт Бланшет и Леонардо ди Каприо, когото макар да не харесвам, признавам за добър. Но това не е достатъчно.
Оценка – 2/10
Което ме довежда до актьорите.
Лео ди Каприо – колкото и да ме дразни физиономията му, актьорското му присъствие е много впечатляващо и успешно предава психично нестабилния Хюз. Само че, трябваше ли да ни представят голия му задник в повечето сцени от втората половина на филма? Е, предполагам, че мога да съм благодарна, че ми спестиха да го гледам отпред, все пак. Неговият Хауърд беше енергичен, параноичен, страстен и пленен от небето мъж, който е едновременно неразбран от другите и неразбиращ правилата на света около себе си, но винаги готов да се хвърли в поредното предизвикателство.
Не съм гледала Джейми Фокс в „Рей”, но съм сигурна, че Лео заслужава Оскара повече, защото успя да изнесе целия филм на раменете си, като споделяше тежкото си бреме само когато Кейт Бланшет и Алек Болдуин се появяваха на екрана.
Кейт Бланшет – тъй като по принцип съм й почитателка, може и да съм малко предубедена, но смятам, че си свърши работата на 101%. Оскарът й си беше напълно заслужен. Не съм запозната с биографията на Катрин Хепбърн, но в изпълнението на Кейт тя изглеждаше като една силна, целеустремена и нестандартна жена.
Алек Болдуин – ролята му е на основният конкурент на Хюз в авиобизнеса. Човек, който е готов на всичко, за да изкупи компанията на противника, способен да купи и продаде сенатори и закони, ако това ще му донесе монопол над пътническите превози през океана.
И все пак готов да се опита да даде на вече напълно параноичния в края на филма Хауърд искра за живот, като го предизвика на битка.
Кейт Бекинсейл – тя се поява за малко като Ава Гарднър, която е била една от многото любовници на Хюз. Лично на мен ми направи голямо впечатление.
Оценка – 9,5/10
Музика: Като почитателка на Бетховен не съм сигурна, че се радвам да слушам петата му симфония в един толкова слаб като цяло филм. От друга страна, тя направи това иначе бекрайно дълго мъчение малко по-поносимо. Ако оценявам музиката като такава, то не мога да си кривя душата – много ми хареса. Що се отнася до това доколко се съчетаваше със ставащото на екрана, тук просто, поради слабото качество на филма, винаги ми се струваше, че не си заслужава да се пропилява такава хубава музика за толкова слаб филм. Но в спомената по-нагоре сцена със самолетите, музиката се съчетаваше с визията по прекрасен начин.
Оценка – 8,5/10
В заключение мога да кажа, че филмът е едно продължаващо почти 3 часа мъчение, което е само за запалени киномани или изперкали на тема „щом има Оскар, значи е феноменално готино”. И завършвам с призива – за Бога, хора, идете да гледате този филм, не може само аз да съм се прецакала така, искам да споделите мъката ми!
Обща оценка – 4/10, заради музиката и актьорите