По принцип започвам ревютата с кратко резюме на историята, която се разказва във филма. И какво да правя сега, като такава нямаше? Трима човека – момиче на повикване, търговец на месо и акордьор на пиана се срещат късно през нощта в един бар. И в близостта, породена от неестествения час и обстановка, всеки от тях разказва своя собствена лъжа. Всеки се представя за различен човек, а историите, които разказва за себе си направо се бият по откаченост. Легендата на акордьора на пиана е, че е учен, работещ за свръхсекретен проект за клониране на хора. Проект,
изпълняван от десетилетия, в който са включени хиляди хора. Най-странното в случая е, че клонингите се получавали най-добре, когато били по четири наведнъж. И после тримата се разделят. Нека уточня, дотук нямаше особена история, но филмът радваше. Заради откачената атмосфера, типично руската ирония и разни такива неща. И тогава на момичето се обаждат за да й съобщят за погребението на нейна позната. И тя отива в някакво странно забравено от Бога село, където е пълно само със старци (главно старици, всъщност), които се препитават, правейки парцалени кукли. И тук вече взе да става твърде откачено. Старците се оказаха една тълпа, на която мястото й във всяко нормално общество би било зад дебелите стени на някой психодиспансер. Много натуралистично описана тълпа. Правеха си запои, псевдооргии и въобще отвращаваха в максимална степен. И така по-голямата част от филма. Освен това момичето, починалата и още две момичета, дошли на погребението, изглеждаха като близначки. И през цялото време тук-там се появяваха някакви четворки – било то камиони, самолети или нещо друго. Общото впечатление беше, че филмът го е правил човек с доста добри идеи, обаче някъде по средата те просто са се свършили. Затова е прибегнал към стряскащ натурализъм и клинични прояви на отклонения в личността.Оценка: 5/10
Роланд
Това трябваше да е история за руската недействителност, странности и изживявания, носеща онзи специфичен дух, присъщ само на руската нация – едновременно груб, скандалджийски, но и открит, честен, горещ... Само дето не е.
Долнопробно изпълнение на Иля Хржановски, който поне у мен остави усещането единствено, че е Тарковски-wannabe. Започна добре, с разговора между трима лъжци в една кръчма, в часовете на нощта, когато всеки може да бъде нещо съвсем различно от това, което е в действителност. После обаче вместо да продължи с паралелните истории на тримата, филмът ни набутва само в едната, като останалите уж също продължавта, но имат общо 4 минути екранно време, в което нито нещо се разбира, нито има кой знае какво развитие. Останалото време е заето от безумно дълги и провлачени сцени, в които вероятно се очаква да има дълбок символизъм и смисъл, обаче всъщност няма или поне аз не хванах.
Честно казано филмът просто е безцелен. Безсмислено дългите сцени без конкретна идея... да, и при Тарковски има такива, но там са наситени със смисъл, с внушение, с атмосфера, ако щете. Тук просто 10 минути умираш от скука. Диалозите също носят уж някакво невероятно послание, обаче – нъц! Претенция само без нищо под нея.
И това, което най-вече ме вбеси, ама искрено ме вбеси – една-единствена сцена имаше, която наистина можеше да бъде страхотна. И я развалиха с евтино показване на нещо, което трябваше да остане само фон. Достатъчно забележимо беше и така, да им се невиди...
Като сюжет едва ли мога да кажа нещо. Филмът почва от нищото и пак там свършва, което само по себе си не е грях, но уви – трябваше и да се казва нещо в промеждутака или поне от точка А да се вижда пътят до точка Б. Нито едно от двете не се случи. Един от трите филма, за присъствието си на които съжалявам...
Оценка: 4/10