“2046” със сигурност е изключителен филм на изключителен режисьор. Изглежда е невъзможно да се направи кратко представяне на Уон Кар-Вай; ще спомена само, че на предишния фест имаше панорама от негови филми. Сред тях беше и “В настроение за любов” – предшественикът на “2046”, макар че според мен вторият филм не е директно продължение и може да се гледа самостоятелно. Лично аз с удоволствие ще го гледам още веднъж, защото “2046” има много пластове значения и не бих казала, че съм уловила всичките. Но все пак мога да се оправдая с изчезващите от време на време субтитри по време на прожекцията :) Затова смятам да изложа по-скоро отделни моменти, които са ме впечатлили, вместо да се опитвам да обобщавам.
Началото: “2046” има един от най-красивите встъпителни кадри, които съм виждала изобщо. От онези, които те оставят без дъх, пиршество едновременно за сетивата и ума. И се говори на японски :) Сюжетът: не е съвсем линеен, разказът сякаш пътешества в съзнанието на героя. В средата на 60-те години журналистът Чоу (героят от “В настроение за любов”) се завръща в Хонг-Конг от Сингапур и заживява в хотел. Чоу започва да пише “2046” – фантастичен разказ за човек, който пътува с влак към обвито в тайнственост място, което възвръща забравените спомени и от което никой не се е върнал. 2046 всъщност е номерът на съседната стая в хотела, в която живее интригуваща жена...
Жените: филмът носи усещане за обсебваща женственост. Тънки токчета, найлонови чорапи, ръце в ръкавици, тежък грим, бижута – почти фетишизирана елегантност. Но тези жени не са кукли, дори андроидите от историята, която Чоу пише, те са личности с плътни характери, много различни една от друга. Обединява ги само магията на желанието, което пораждат и изпитват.
Атмосферата: представете си страстно аржентинско танго в бар, наситен с цигарен дим и алкохолни изпарения... Представете си футуристична компютърно създадена гара, влакове, които прерязват въздуха с невъзможна скорост... Представете си черно-белия спомен за ръка в ръкавица или пътуване в такси, мигове, които продължават вечно... Уникално съчетание, дело на истински майстор. Перфектно пресъздадена ретро атмосфера, но с модерни похвати – завладяваща комбинация.
Актьорите: особено ме впечатли Джан Зии с прекрасното превъплъщение в малко по-различна роля от тези, в които сме свикнали да я гледаме. Ярко блести и Гонг Ли, макар че екранното й време е сравнително малко. Другите актриси и Тони Люн Чиувай, в ролята на главния герой, също предоставят впечатляващи изпълнения и заслужават признание.
За този филм може да се напишат хиляди думи анализи, но е по-добре да се гледа. Препоръчвам да му обърнете внимание, когато бъде разпространен по екраните у нас – споменаха, че това ще стане през септември. Така че, ще го чакаме :)