Chrno Crusade
Автор: Роланд
In the name of God, impure souls of the living dead shall be banished... опа, сори – грешният сериал...
Без предисловия, че нещо тоя месец нямам много муза за писане.
"Chrno Crusade" (не, не липсва "о"-то, чете се "Крно") е един от онези сериали, които не впечатляват директно, но впоследствие оценяваш колко хубави са в действителност. Сериалът е на студио GONZO, които отново ме убедиха, че всъщност могат да правят качествени неща без развален край. Макар че точно тук това е малко спорно и по-скоро въпрос на вкус, но няма да изпреварвам събитията ;)
Историята се развива в периода между двете Световни войни. В Ню Йорк е ситуирана централната щабквартира на Ордена на Магдала, създаден от църквата, за да се бори по малко по-директен начин срещу силите на Ада. Или, както го беше определил не помня вече кой – "nuns with guns". Във времена на несигурност и крехко равновесие на силите, Аион Грешника – дявол, предал дори Ада, – е решил да вкара в действие своя собствена игра, която да хвърли човечеството в хаос и ужас за поколения наред.
Главните герои са двама. Сестра Розет Кристофър съумява да е едновременно най-добрият агент на Ордена и най-големият бич за него, тъй като не минава мисия, в която тя да не нанесе огромни поражения на финансовото му състояние посредством разрушаването на някоя сграда, взривяването на поне десет автомобила или просто 
потапянето на кораб (така де, момичето е... надъхано ;)). Розет обаче не е просто вятърничавата истерична мъжкарана, каквато изглежда на пръв поглед. Тя е отдала живота си на това да намери малкия си брат Йошуа, отвлечен от Аион преди четири години.
Другият член на екипа е Крно – нейният партньор и по съвместителство – дявол. Само че е трудно да го повярваш, защото Крно изглежда, поне през повечето време, като симпатично хлапе с невероятно миловидна физиономия, леко заострени уши и лилава коса, сплетена на плитка, която стига някъде до коленете му. През останалата част от времето обаче той е Крно Грешника – един от най-могъщите дяволи на Ада, обърнал се срещу някогашните си братя и избил милиони от тях. Събитията, които срещат тези две странни птици заедно, са свързани с основния сюжет и се разкриват с развитието на историята.
Като цяло постановката в началото твърде много прилича на "Хелсинг за подрастващи" – с по-малко кървища, далеч не толкова култови главни герои и дяволи вместо вампири. Отново имаме тайна организация, бореща се с окултните сили, един от главните ни герои пак произхожда от вразите... Само че за разлика от другото творение на GONZO, тук историята не е претупана заради липса на пари и зрителски интерес (човек не би си го помислил точно за "Хелсинг", ама е факт, уви :/), а освен всичко останало първоначалната сравнителна лековатост с времето се отдръпва в името на все по-мрачната и натегната атмосфера.
Което ме води до една противоречива и една откровено лоша черта на сериала. Противоречивата е финалът му. За мен той беше страхотен, великолепен и невероятно разтърсващ емоционално. За твърде много хора обаче е просто тъп и неправилен. Лично аз, обаче, без да спойля, мисля, че беше логичен и очакван с развитието на историята.
Достатъчно за това. Откровено лошата черта на сериала е странният опит на създателите му да вмъкнат елементи от мангата, по която е направен (8 тома, мисля), като вложат някаква нелепа комичност на моменти. Което неусетно ме води към анимацията. "Chrno Crusade" е сериозен и всъщност почти мрачен, а на моменти в някои сцени се появяват чисто комични стилови елементи като спиралки вместо очи, огромни остри зъби на безкрайно широка уста по време на вик, ускоряване по време на тичането и онези дебели КАПЧИЦИ ПОТ, мамка им! Всичко друго – ок, но КАПЧИЦИТЕ ПОТ... ХЗЗЗЗЗЗ!!!
Кхъм, както и да е. Изключвайки тези гадни стилови особености, анимацията е чудесна. Героите имат мааааалко по-детинско излъчване от моите препдочитания, но това се преживява лесно. Целият сериал е прекаран през кафеникав филтър, който убива цветовете и поне според мен е много на място за атмосферата на филма. Екшън сцените са много динамични и качествено нарисувани, има и доста здрави ефекти, но с компютъра не е прекалено и откровен CGI няма никъде. Някои от женските персонажи са страхотно нарисувани, например Сатела Харвенхайт – The Jewel Witch. Мацката е висока, с дълга червена коса, с немско потекло и просташки богата. Оценявам.
Лек минус в това отношение ми се видя аутлукът на дяволите. Едни такива... леко никаквеещи, слабовати, келяви... Това важи в особена степен за Баш Лошия Аион, 
който през 99% от времето изглеждакато симпатичен чичка с дълъг шлифер, бяла коса, вързана на опашка и... очила. Нищо против, но макар и отровно порочен, до края не можа да го докара на демонично излъчване.
Откъм музика сериалът е на много високо ниво. Темите варират според момента и покриват целия спектър от емоции и ситуации. Доста разнообразна смесица, която поне на мен ми допада почти без изключение (е, може би без комичните темички, но за мен комичният елемент в сериала изобщо е излишен, както установихме). Отварящата песен "Tsubasa Wa Pleasure Line" е чудесна и адски подхожда на насторението на сериала, а затварящата "Sayonara Solitarie", макар и леко бледичка, носи много приятна меланхолична атмосфера., особено с цигулките накрая.
Като цяло се залага основно на инструменталната музика, детските и женски хорове и нежните и мистични елементи. Което не значи, че няма и достатъчно тежки и динамични теми.
Ще ми простите, че не съм многословен, но този път просто времето яко ме притискаше. Пък и за този сериал може би няма какво толкова да се каже, той просто трябва да се гледа. Лично за мен една от най-големите изненади напослeдък. Подвежда с лекото си начало и комичните моменти, но всъщност е много сериозен и впримчи ли те веднъж, няма пускане :) А финалът е най-малкото изненадващ, дори и да не ви хареса ;)
Оценка: 9/10