Размисли

     Предполагам, всички знаете първите три глави от Библията. И все пак усещам, че без да разкажа историята това… произведение ще бъде някак голо, все едно да учиш висша математика без да знаеш обикновената.
     В началото бил Бог. За седем дни, последния от които почивал, той създал света. Най-напред отделил светлината от тъмнината. На втория ден сътворил небето. Последвали го сушата и водите, Слънцето, Луната и звездите, морските обитатели и птиците, всички сухоземни животни – "добитък, влечуги и всякакви зверове, които да живеят на сушата". След седмия ден, който отделил за почивка, той сътворил и първия човек, по свой образ и подобие – Адам – настанил го в създадената за него райска градина Едем, някъде "на изток".
     В центъра на тази райска градина имало две съдбовни дървета. И двете били ябълка. Едното от тях давало дара на безсмъртния живот, а другото криело тайната на познанието.
     Когато Бог сложил Адам в градината Едем "за да я обработва и да я пази", му заръчал да яде и да си почива в нея без да се страхува. Но го предупредил, че ако отхапе дори хапка от дървото на познанието, което определил като забранена територия, го чака неминуема смърт.
     След известно време Бог забелязал, че Адам е твърде самотен и го приспал дълбоко. Тогава извадил от него едно ребро и сътворил същество, подобно на Адам, което нарекъл жена. Това била Ева.
     Но змията, олицетворение на злото и Сатаната, успяла да съблазни Ева и да я накара да отхапе от дървото на познанието. Щом Ева опитала, тя накарала и Адам и по този начин и той науил тайните на живота и смъртта. В този момент Бог се появил и изрекъл своите проклятия. Той казал на Адам, че сега, след като вече е отхапал от дървото на познанието, не може да продължава да яде от дървото на безсмъртието, защото ще стане "като нас". Проклел змията да се влачи по земята и да яде прах, изгонил Адам и Ева в пустошта и ги накарал да си изкарват прехраната с пот на челото. Обрекъл змията на гибел и създал непреодолима вражда между човека и адското същество.
     В този съдбовен за света момент Адам не казал нищо, а приел съдбата си със сведена глава. Но не трябвало ли да се застъпи за змията? Тя му била показала познанието. Подобно на древногръцкия герой Прометей тя извела човека от макар и безсмъртния, но безгрижен живот, изцяло зависим на волята на Господ. Тя внесла светлина в празната глава на човек, изпълнена единствено с мисли за възхвала на Твореца, който можел да прави каквото си иска със създанията си. При това съвсем не го направила принудително. Предложила на Ева избор – безсмъртие или познание. Тя вече била предупредена от Бог, който за разлика от змията не дал правото на избор на хората, че ако отхапе от плодовете на това дърво я чака смърт. А вместо да яде от тях, тя трябвало да ги остави да гният – да гние знанието, криещо тайните на живота и смъртта в себе си.
     Но за гръцкия Прометей имало кой да се застъпи. Макар и да изтърпял страданията си, след векове Херкулес стигнал до скалата, своеборазния затвор на Прометей, и счупил оковите му. А за просветителя на хората никой никога дори не се застъпва.
     Нима змията направила своята постъпка от завист? Завист от какво? Очевидно е можела да говори, живяла е наравно с другите същества в райската градина и споделяла нейните плодове с тях. Нима змията си мислела, че ако накара хората да отхапят ябълката на познанието няма да бъде прокълната? Та дори само опитът я обрича на тези страдания, които е изтърпяла и които и днес продължава да търпи. Ако Ева беше отказала щеше да остане вярна на Господ и той лесно щеше да разбере от нея какво се е опитала да направи змията. Поради неясно изложени в Библията доводи змията е рискувала нещо повече от живота си, за да покаже на човека, че има път, по който може да тръгне, вместо да седи в края му.
     Очевидно в книгата на книгите има нещо, което или е написано между редовете, или въобще отсъства, защото е написана от Мойсей под диктовката на Бог. А както всички знаем историята се пише от победителите. А тук официален победител се явява Бог.
     Но все пак, змията успяла да постигне целта си. Накарала човека да се замисли.
     А в бъдеще целият юдейски народ и цялото човечество ползва даровете на змията. Като се започне от най-елементарните изобретения – дървения плуг, с който се обработва земята, напоителните канали, които се ползват, за да не изсъхнат посевите, колелото, с което е по-лесно придвижването, азбуката, която позволява на хората да общуват помежду си непряко и се стигне до най-съвременните изобретения – компютър, електродвигател, интернет. Естествено, те не са постигнати изведнъж. Те са плод на пътуването на човек по дългия му път към тайната на живота и смъртта, лежаща в края му и заветна точка на цялото човечество.

     П.П. Знам, че тези от вас, които са издържали до края на този разказ, ще се раздвоят. Половината ще си кажат, че това са пълни глупости и че никога не е имало Райска градина нито Бог, нито змия. Те може и да са прави, не знам. Но тогава ще ги помоля да се замислят. След като няма Бог, няма и кой да ги накаже за тези мисли, така че поне нищо няма да изгубят.
     Другата половина, едва ли не, ще ме анатемосат и ще кажат, че това, което съм написал, са пълни глупости. И те може и да са прави, и това не знам. Аз просто изказах една гледна точка. Готов съм сам да се опровергая, ако ми изтъкнат достатъчно добри доводи.