Стивън Ериксън
Автор: Рандъм

     Убеден съм, че в момента, драги читателю на "ShadowDance", има голяма вероятност да си скубеш косата от яд и да ревеш истерично на ум/глас "Я стига с тоя Ериксън, направихте ни на маймуни вече!" Този брой обаче няма нов Малазан, така че какво се възмущавате – съвсем логично си беше да има профил на човека :р Особено когато половината екип и най-вече редакторите са върли фенове.
     Не, почвам сериозно. Досега в ревютата се скъсвахме от хвалби относно "Малазанската книга на падналите", превъзнесохме я многократно и в списанието, и във форума, издигнахме я на пиедестал далеч над всички останали фентъзи поредици. В тази статия малко или много ще се опитам да Ви представя човека и писателя, стоящ зад тази феноменална поредица, да изясня с какво според толкова много фенове неговите книги и начин на писане надминават всичко останало.
     Стивън Руун Лундин е роден в Торонто, Канада. Израснал е в бруления от ветрове равнинен град Уинипег. Дипломира се като антрополог и археолог, като това силно повлиява на бъдещето му творчество. След като изкарва няколко курса по рисуване, решава, че му е нужно по-различно поприще, в което да изразява творческите си импулси. Така се ражда един уникален разказвач. През 45-те си години живот Ериксън е сменил голям брой занимания, вариращи от разнообразни археологически разкопки, през писане на речи за министри и канцеларски длъжности, до реклама за разни химически и биологически заводи.
     Първата си книга пише на 21 години и сам я определя като "фентъзи боклук", който обаче го научил на много неща за самия него, най-вече на упорство. През 1991 г. излиза сборникът с разкази "A Ruin of Feathers". Ериксън все още ползва рожденното си име – Лундин. Скоро след това се хваща да пише "Лунните градини" без да осъзнава, че с това начинание започва най-големия проект на живота си. Книгата обаче излиза чак през 1999 г., като в промеждутъка с името на Стив Лундин излизат новелите "The River Awakens", "Stolen Voices", както и сборникът "Revolvo & Other Canadian Tales". Книгите имат много малко допирни точки с фантастиката, но много критици изказват признанието си. Още тук проличава дарбата на Ериксън да създава правдоподобни герои и светове, отличаващи се с голяма дълбочина и самоосъзнатост.
     Звездата на Ериксън изгрява с публикуването на "Лунните градини" през 1999 г. под настоящия му творчески псевдоним. По това време авторът сменя различни скучни постове из офиси във Великобритания, неспособен да впрегне уменията си на археолог и крайно отегчен от загубените мигове. Излизането на романа дава финансова свобода на канадеца, който в процес на работа по втората малазанска книга се отказва от работа и се отдава на професионално писане.
     Голяма заслуга за успеха на "Лунните градини" имат позитивните ревюта в Интернет. Книгата се добира до 13то място в класацията на SFSite, като голяма част от гласуващите там са от Северна Америка, където по това време заглавието е трудно достъпно. Следват много похвали от известни автори като Стивън Доналдсън и Адам Робъртс. Книгата е предложена за Световните фентъзи награди, а втората част от поредицата дори се нарежда сред десетте най-добри фентъзи романа за 2000 г. Написана доста преди останалите части от поредицата за Малазанската империя, "Лунните градини" е много различна от тях, много от феновете я определят като съвсем самостоятелна книга, което е донякъде вярно, имайки предвид, че Ериксън не е бил съвсем наясно докъде ще се разпростре историята. Макар и изпълнена с известни фактологически разминавания спрямо останалите книги и непритежваща епиката им, "Лунните градини" е литературен скъпоценен камък. Авторът сам признава, че това е книгата, чието написване му е доставило най-голямо удоволствие. След нейното издаване Малазанският свят поглъща въображението на Ериксън и след изгоден договор с издателите се оформя гигантски проект – десеттомна поредица, от която вече са излязли пет части.
     Какво е това, което прави книгите на Ериксън толкова специални? На първо място фактът, че авторът упорито следва максимата си да загърбя всякакви клишета и да тласка границите на жанра към далечни и забранени от издатели и критици хоризонти. Според самия писател неговият свят е мрачен и непредвидим, в него няма бяло и черно, преобладават сивите шарки – на места толкова тежки и грозни, че не отстъпват и на най-суровата реалност. За Ериксън е въпрос на самоуважение да избягва клишираните и типизирани фентъзи архетипи – безупречно добрите борци за светлина и бозавите и необосновани Злодеи, чиято единствена цел е да превърнат света в пустош, населенa от безмозъчни мутанти. Ще го цитирам по спомен: "Ако някога въведа такъв безупречно чист герой, то ще е само за да го убия безмилостно след няколко страници". А, и още един любим цитат от него – "Fuck the cliche" :)
     Ериксън се забавлява искрено в създаването на гигантския си свят, в сглобяването на огромна машина, споена от социални, политически, исторически и магически фактори, не по-малко реална от истинския свят. Неговите книги не са просто разказ за магия, битки и интриги. Те са и една панорама на човешкото общество и психология, макар и пресъздадени във фентъзи свят. Всичко е обвързано по много сложен и невидим начин. Герои на различни континенти въздействат на едни и същи събития, а незабелязани детайли от първите книги могат да се окажат ключови в последните. Ериксън съвсем често ни показва в книгите си как един-единствен обикновен човек може да размести събитията по такъв начин, че дори боговете да усетят последствията. Читателят става свидетел на пътя, който героите извървяват по пътя към собственото си откриване, към личното удовлетворение и изкупление или пък към божествения трон.
     В поредицата има както хуманност, така и дехуманизация; има жестокост и милост. И всичко това е така, защото Ериксън твори истинско фентъзи – поглъщащо и достойно да изправи една богата и кохерентна алтернативна вселена, до голяма степен отражение на нашата собствена, но и нещо повече. За пръв път чета толкова магически книги. Не че в други поредици няма тонове магия и странни същества, но при Ериксън магията е жива, почти можеш да усетиш собствените й подбуди и приумици. Никога не съм срещал толкова добра магическа система, толкова систематизирани и все пак мистични нейни приложения. В Малазан маговете варират от обикновени шамани и вещери до магьосници, обучавали се с години в професията си. Има десетки богове и ордени, лечители и древни духове, Асцеденти и магически раси. И целият този огромен свят, обхващащ няколко континента, е обвързан от древна история, простираща се стотици хиляди години назад във времето, оплетена с правдоподобни култури, раси, народи, тайни и мистерии. Когато всичко това се гарнира с майсторско повествование, великолепни герои и уникален стил на разказване, въплътил в себе си магия, динамика и поезия, няма място за съмнение, че си имаме работа с рядък феномен. Някои от феновете се оплакват, че Ериксън пишел твърде сложно, че въвеждал много герои и обърквал читателите с огромни количества информация. Моето лично мнение е, че, който твърди това, няма воля да признае нещо различно и наистина добро или пък просто мозъкът му е твърде закърнял в следствие на прочетените фентъзи боклуци.
     Какво да напиша повече за Малазана и Ериксън, за да ви убедя да го прочетете? Може би трябва да повторя, че той е антрополог и археолог и поради тази причина изпипва световете и героите си до последния детайл, че ги обича и се отнася с тях като със обствени рожби, че е учил история и ползва реални първообрази за създаването на народите и държавите си... Освен това той е автор и читател, който трудно може да се побере единствено в очератнията на жанра фентъзи. В творчеството му се наблюдава очевидното влияние на книги за Виетнамската война с цялата й бруталност, жестокост и абсудизъм; чувства се историческата жилка, вливаща в света много от характерните за древен Рим, Византия и Арабия черти. Има археология, политика и психология. В жанрово отношение се преплитат комедия, екшън, военен роман и чисто фентъзи. В лицето на Ериксън аз поне виждам една нова надежда за жанра, шанс да се изправи върху цялата кал и клишета, натрупана през годините. Поредицата, колкото и да не им се вярва на някои "рицари на класическото фентъзи", вече е набрала достатъчно сила, което ме окуражава, че може би ще последват и други новатори, последователи на Ериксън.
     Освен всичките си качества С.Е. е и много трудолюбив и уважава читателите си, за разлика от много талантливия, но абсолютно арогантен Мартин, да речем. Само напоследък Ериксън работи по десетина проекта наведнъж. Преди не много време се появиха две новели от света на Малазан, които демонстрират уменията на автора да пише по съвсем различни и интригуващи начини. Скоро излезе и новелата му "When She’s Gone", занимваща се с... хокей, а преди броени месеци беше издадена и научно-фантастичната "The Devil Delivered". В момента се работи усилено по шеста и седма част на Книгата на Падналите, а освен това авторът се занимава и със собствен филмов проект и енциклопедия на Малазанския свят. Мога само да му сваля шапка и да му пожелая дълги и плодотворни години.