Fates Warning
Автори: Matrim & Ян
Прогресив метъл... Що е то – музикална мастурбация и показност или музиката на тези от метъл феновете, които използват главата си не само за куфеене? Както обикновено, истината е някъде по средата. Втори въпрос – кои групи образуват "Светата Троица" на прог-метъла? Не, не са Нео, Тринити и Морфей, опитайте пак. Точно така: "Dream Theater", "Queensryche" и "Fates Warning". Случайно или не, всички те са американски, което например за привържениците на теориите за световната конспирация би било ясна следа, че това нещо, а именно прогресив-метълът, е гнусно империалистическо средство за промиване на мозъци с цел победата на световният ционизъм :р
Но да не се отклоняваме – темата за днес е "Fates Warning". Защо ли? Ами донякъде заради това, че направиха концерт в България преди броени дни, а и поради факта, че ако напиша искреното си мнение за "Dream Theater", един приятел ще ме убие :)
Историята на групата започва в началото на осемдесетте в Хартфорд, Кънектикът. Вдъхновени от "Iron Maiden", "Judas Priest" и култовите прогресив-рок групи "Yes" и "Rush", Джим Матеос и компания започват да търсят своето място под слънцето. През 1984 г. те издават първият си албум "Night On Brocken", в състав Джим Матеос и Виктор Ардуини – китаристи, вокалист Джон Арч, барабанист Стив Цимерман и басист Джо Ди Биасе. Албумът е сравняван с творбите на "Iron Maiden" (доста неточно между другото, защото Джон Арч по никакъв начин не напомня на Брус Дикинсън), а бъдещото развитие на "Fates Warning" е загатнато в парчетата "Soldier Boy" и "Kiss of Death". Следват още два албума в същия състав, съответно през 1985 и 1986 – "The Spectre Within" (12-минутното "Epitaph" загатва, че простичкият хеви-метъл далеч не им е интересен) и "Awaken the Guardian" (бележещ края на първия творчески период на групата и представляващ своеобразен синтез на хеви-метъла от 80-те. Личното ми мнение е, че това е албум, който трябва да се чуе от всеки фен на жанра). През 1986 г. е и първата промяна на състава – Франк Арести замества Виктор Ардуини. През 1987 г. е ред и на Джон Арч да изхвърчи от групата, на негово място идва Рей Олдър. Между другото, самото напускане или по-скоро изгонване на Арч става по доста странен начин. Бидейки най-възрастният в групата и единственият, който се издържа самичък, Джон има и постоянна работа, освен участието си в нея. Шефът му е разбран човек, който винаги му позволява да ходи по турнетата на "Fates Warning", но все пак Арч, трябва да иска разрешение. В едно свое интервю някъде към средата на 90-те той разказва как Джим го повикал и му казал, че групата била решила да си търси нов певец, защото той не можел да се повети 100% на нея. За де не остане по-назад, Стив Цимерман също хвъркля кърпата и бива заменен от Марк Зондер (ex-"Warlord"). Следващият албум – "No Exit" е може би най-успешният за "Fates Warning". В него е включен феноменалният 22-минутен опус "The Ivory Gate of Dreams". Групата става доста известна, прави първото си голямо американско турне, а последвалият го "Perfect Symmetry" е може е един от крайъгълните камъни за жанра. Във време, когато повечето прогресив метъл банди правят странни завои, "Fates Warning" се утвърждават като единствената последователна група от старата генерация. Албумът е ознаменуван с първото еворпейско турне. По това време те издават и няколко видеоклипа (видеоклипове?!? Анатема за тия гадни комерсиални павиани! – бел. на ИМФ).
Понеже ми писна да пиша за всеки албум едно и също, само ще изброя останалите: "FWX" (2004), "Disconnected" (2000), "Still Life" (1998) (live album), "A Pleasant Shade Of Gray" (1997), "Chasing Time" ("best of"-компилация 1995), "Inside Out" (1994), "Parallels" (1991). Междувременно, за да не скучаят феновете, има още промени в състава (трябва да ги дисквалифицират, правилникът разрешава само три смени – бел. на Жозе Моуриньо) – през 1996 г. Джо Ди Биасе и Франк Арести напускат. Джоуи Вера ("Armored Saint", "Anthrax") заема мястото на Арести. Марк Зондер напуска през 2004 г., а останалите от групата са доста заети със страничните си проекти – например Матеос учавства в "O.S.I." и "Gordian Knot". Затова възможността десетият албум на "Fates Warning" да си остане и последен изглежда напълно реална.
Стига вече със суха статистика, време е за личните откровения. Да си призная, отскоро слушам "Fates Warning", но мисля, че "A Pleasant Shade of Gray" e на-впечатляващият им албум. Той представлява едно шестдесет минутно парче, разделено на 12 части. Пък и го има допълнителният плюс, че в него участва и бившият кийбордист на "Dream Theater" Кевин Мур. "FWX" също е много класен албум, в който Рей Алдър наистина блести. Като цяло, "Fates Warning" не стигат често до ексцесиите, толкова характерни за жанра, като петминутни сола и насилено удължаване на песните, за да се изфукат с инструменталните си умения. Песните, които аз бих препоръчал, са "A Pleasant Shade of Gray" parts IV и VII (макар че то да слушаш този албум "на час по лъжичка", а не в неговата цялост, е малко тъпо), "Pieces of Me", "A Handful of Doubt", "Heal Me".
За разлика от колегата, аз слушам "Fates Warning" от 10-на години, с редки прекъсвания и съм доста по-пристрастен. По мое мнение задължителните албуми са "Awaken The Guardian" от Джон Арч ерата, "No Exit", "Perfect Symmetry", "Parallels" и "A Pleasant Shade of Gray". Всеки от албумите е сам по себе си уникален и показва защо "Fates Warning" ще си останат любимата ми група в жанра. Искрено се надявам, че слуховете за разпадане са силно преувеличени, защото Джим Матеос и компания имат какво още да ни покажат...
Няколко думи за концерта в София. Хората, наистина се постараха и макар и леко кратичко, представянето им беше на много високо ниво. За съжаление акустиката в зала "Христо Ботев" е плачевна – нещо, което е очевидно дори за доста непретенциозен в това отношение човек като мен. Като бонус беше и доста хладничко по време на шоуто и на мен поне фактът, че трябваше да стоя навлечен с цел да се спася от бялата смърт, ми попречи да куфея като хората :р В следствие на гореспоменатите две причини, а може би и на недостатъчната популярност на "Fates Warning" у нас, се стигна до тъжния факт, че на концерта присъстваха не повече от 1000 човека. А да чуеш на живо "Through Different Eyes", "Monument", "Life in Still Water", "Point Of View" и "Pieces of Me" определено си заслужаваше. Но..."който ни играе, ни пичели", както се казва, който не е дошъл – той губи.