Джаар
Останах приятно изненадан – един от малкото хубави филми напоследък. Разглежда проблеми от чисто човешко естество, които в повечето случаи остават недоизказани, дори неразбрани; показва различен аспект на любовта, въздействайки на личностно ниво.
Историята е за четирима човека – две двойки, събрали се по любов от пръв поглед. Но тя не е това, което са си представяли. Ако въобще е любов. Може би по-скоро импулс, красиво цвете, което бързо увяхва. Или всъщност е трудният начин да осъзнаеш, че обичаш някого. Предизвикателство, което си готов да следваш въпреки препятствията и огорчението, които то носи със себе си. Всеки един от героите ще научи каква е тъжната истина за една такава любов.
Накрая ще я задържи завинаги (или до следващата изневяра :р), ще се прибере у дома или ще разбере, че всичко е било лъжа. Но кой кого е лъгал? И въобще не оставаме ли излъгани от любовта?
Реалистичен разказ за четирима човека, които се влюбват едни в други. Необичаен поглед върху значението на любовта, изневярата и някои ценности, често възприемани твърде идеалистично. Филмът се концентрира изключително само върху тези герои, създавайки усещането за близък план, за досег със сложните взимоотношения между тях. Поставя ги в ситуация, която може да се случи само след месец или след година, предизвиквайки мисли и въпроси за самия себе си.
Оригинално е и заглавието. Но странното е, че на три езика носи различно послание, ако човек се замисли, след като излезе от киносалона:
"Отблизо" – във филма липсват каквито и да е второстепенни герои или странични сюжетни линии, което, както вече споменах, носи усещане за съпричастност. Зрителят е подканен да съпреживее случващото се на екрана, вглеждайки се същевременно в собствените си съмнения, нагласи и отношения с околните.
"Closer" – каква близост носи любовта? А изневярата? Кога двама души са най-близки, какво е нужно да се случи между тях, за да открият може би истинската любов.
"Hautnah" (Haut – кожа, nah – близо (нем.)) – когато две тела са слети в едно, когато кожа докосва кожа... Въпреки че няма нито една сцена със секс, той осезаемо присъства във филма. Неразделна част от любовта или може би нейно непълноценно проявление. Което отново поставя въпроса какво се заражда с първия поглед – влюбване или чисто физическо привличане.
Актьорите играха чудесно, сякаш бяха почувствали героите си. Обикновено, човешки, без излишен мелодраматизъм. Може би дори се долавяше някакъв психологизъм. Изборът на Натали Портман ми се видя необичаен, но след като гледах фима, се убедих, че пасва на ролята си.
Джулия Робъртс – след "Бандата на Оушън 2", тук отново я виждаме в силата й. Играе фотографката Ана – спокойна, улегнала, преуспяла, която все пак дълго време не е наясно с чувствата си.
Натали Портман – доказва, че се справя с роли и в по-сериозни филми. При това доста добре. Но както казаха и във филма – едната е вече зряла жена, а другата е още момиче. Героинята й Алис (стрийптизьорка/сервитьорка) е млада американка, авантюристично пристигнала в Лондон. В началото на филма предполага някакво екстравагантно излъчване, но постепенно се забелязва развитие и израстване на личността.
Джъд Лоу – превъплъщава се успешно в типичния англичанин – логичен, последователен, порядъчен. Но не и в любовта... Може би се дължи на това, че е писател :)
Клайв Оуен – изключително добра и "жива" игра. Виждаме го в сложната роля на циничен лекар (май това ме чака... :р), от една страна самоуверен и егоистичен, от друга – избухлив.
Като цяло филмът много ми хареса и го препоръчвам на всеки, който иска да гледа нещо различно, да види по-оригинално тълкуване на любовта... или просто е фен на някой от актьорите.
Оценка: 8/10