"Отблизо" се гледа, както се слуша симфония. Този филм е построен като музикално произведение, той е оркестриран майсторски и дирижиран с не по-малко професионализъм, а четиримата солисти са идеалният ансамбъл – никой не изпъква, всички са органично сработени, всеки е великолепен сам по себе си, но хармонията между тях е онова, което носи уникална наслада. Музикалните аналогии се натрапват естествено, защото движението – и не само външното, а и движението на душата, въртежът на емоциите, намеренията и мотивите – е поставено, хореографирано да пасва на звуковия съпровод така гениално и незабележимо, та човек би предположил, че музиката е писана за филма, ако част от нея не беше създадена преди 200 години. Няма монтаж. По-точно, монтаж има, но е така добре премерен, че не пречи, дори не се осъзнава, превърнал се е в съвършен инструмент и оставя само плътната реалност на сцените. "Отблизо" се базира нa театрална постановка, това се усеща в леката "камерност" и в това, че е толкова добре структуриран. Но не е изкуствен. Тя е там, тази реалност, можеш да се потопиш в нея, да я усетиш, да я дишаш. Структурата я има, но не се натрапва. Сцените са последователно-огледални, подчинени на вътрешен ритъм, започват пиано и завършват в непоносимо кресчендо, ускорение, вътрешно присъщо и естествено като земното притегляне, неизбежно водещо до кулминацията – нежна, груба, отчаяние, надежда.
"Отблизо" е умен. Написан е с дълбоко разбиране, въпросите имат отговори, действията имат предисловие и последствия. Характерите и на четиримата главни герои (не мога да ги разделя на главни и второстепенни) са отчетливо определени без в никакъв случай да са плоски, показани са до най-дребната склонност и слабост на живи хора. Няма ги обичайните клишета – в този филм няма нито една баналност. Диалогът е наситен с искрящ хумор. "Отблизо" е умен и защото те оставя да го разгадаеш сам, без да става объркващ, разчита да следиш дребните жестове, погледите, усмивките, интонациите... Изисква определено ниво на емоционална интелигентност, но не насилва, а подканва към съпреживяване. Виждаш четирима души, които се стремят към нещо, желаят, обичат, страдат, мразят, прощават... и ги разбираш. Свободен си да ги погледнеш отстрани или да изживееш техния катарзис.
Филмът ми хареса, защото е качествена драма – най-добрата, която съм гледала в последно време. Убийствено искрен филм, който не страда от превзетост или твърде големи амбиции. Някои моменти остават горчиво-сладък спомен задълго – началото, краят, една песен, един поглед. Всеки трябва да ги види сам.
Оценка: 9/10
P.S. Closer означава "по-близо". Според мен е важно.