Но... за съжаление като цяло филмът не упява да достигне нивото на диалога и да се извиси с много над масата. Добър е, на места дори прекрасен, но твърде много проблеми го спъват по пътя към величието.
Сюжетът проследява странните отношения между двама мъже и две жени, влюбванията, изеневерите, прошките и драматичните разговори в този странен любовен четириъгълник, постоянно менящ се във времето. Интригуваща идея, без съмнение, но поне при мен два основни проблема развалиха първоначално отличното впечатление за сюжета:
1) Постоянните нереалистични съвпадения и нагласено изглеждащи случки, събиращи все едни и същи хора в много подобни ситуации. До средата на филма всичко е наред, сюжетът изглежда съвсем естествен и реалистичен, но оттам нататък се забива твърде много в споменатите твърде "като на кино" съвпадения и обрати. Точно в този филм това е голям проблем, защото той претендира за реализъм и истинско пресъздаване на живота около нас.
2) Някои от най-интригуващите и логични за мен стъпки в развитието на сюжета са не подминати, ами тотално изхвърлени – примерно двама от героите се разделят по драматичен начин. След известно време виновният осъзнава, че е сбъркал, решава да се върне при старата любов и... изведнъж ги показват отново сдобрени и влюбени месеци след това. Нито секунда време не е отделена за това как е станало събирането им отново заедно. А примерите за подобни неща никак не са малко и са все ключови моменти в логиката на развитие на сюжета. За сметка на това други моменти са разтеглени излишно дълго.
Споменатите неща, комбинирани със за мен лично неособено реалистично изглеждащите герои, води и до основния проблем на филма – чувство за фалш. Чувство, че това, въпреки очевидните си напъни, претенции и чудесния диалог, не е нищо повече от поредният филм, отдалечен твърде много от реалността, за да е наистина въздействащ. Но пък на вас всичко може да се стори адски истинско, много такива мнения срещнах. Изберете си на кого да вярвате.
За да съм обективен, ще спомена и добрите неща във филма, освен вече посочения брилятно написан диалог. На първо място имаме Натали Портман. За мен тя е много рядка комбинация от изключителна красота и чар, голям актьорски талант и силно екранно присъствие. Тя успява да направи така, че нейната героиня Алис да изглежда доста по-реална и жива от другите трима главни герои. Освен това тя има и няколко сцени в стриптийзбар, които са просто безценни (поради логичната причина, а не заради особения им интелектуален или емоционален заряд :р). С нея е свързана и една от основните причини за чувството ми за липса на реализъм в този филм – Spoiler Alert!……… не мога да приема, че има мъж, толкова глупав, че да зареже Натали Портман за сметка на Джулия Робъртс, особено имайки предвид, че героинята на последната е изключително скучна и сива.
Друго хубаво нещо е сцената с интернет чата – забавна и реалистична, най-накрая в Холивуд да покажат, че разбират нещо от компютри :)
Клайв Оуен се представя доста добре обаче, макар и да преиграва мъничко за моя вкус на места. Но пък поне има присъствие, жизненост, експресивност и най-важното, създава впечатление за реален човек, с всичките му добри и лоши страни. Джъд Лоу, от друга страна, се представя неособено добре в този филм, с изключение на първите 15 минути, когато героят му беше интересен и Лоу не изглеждаше като да повтаря ролята на робот, с която стана известен. След това потъва в безличност. Джулия Робъртс, горката, отчаяно се мъчи да играе, но сценарият подло я препъва, понеже отрежда на героинята й експресивност и чувствителност на телеграфен стълб. Основното, което режисьорът и сценарият изискват от нея, е да гледа тъжно и замислено в някоя празна точка и да излъчва самота и копнеж по... не е много ясно какво. Справя се с това много добре, но пък героинята й си остава безжизнена, скучна и непособна да заинтригува емоционално зрителя.
Друг проблем е, че за мен поне беше много трудно да изпитам някаква емоционална свързаност с героите. Не искам да са модели за подражание или злодеи за мразене, но очаквам поне някаква минимална реакция да предизвикат у мен. Този на Клайв Оуен успя да ми стане симпатичен за известно време, намразих го леко по друго. Алис също предизвика отклик у мен в няколко момента. Но другите двама бяха,
ще
се повторя за пореден път, но се надявам да ми простите – скучни, фалшиви, едностранчиви
и безжизнени. Трябва да ви предупредя също, че филмът твърде много прилича на филмирана пиеса, т.е. липсва особена визуална изобретателност и движение, основни са дългите кадри на актьорите, разговарящи в някоя стая, и т.н. Аз лично нямам проблеми с това, но ако сте от хората, необичащи подобни методи и статичност на похвата, чувствайте се предупредени. Още повече, че за разлика от други подобни случаи, сценарият и актьорите сами по себе си не са чак толкова добри, че да компенсират всичко останало и да те накарат да забравиш за визуалната и техническа част.
Музиката е забравима, с изключение на песента, звучаща в началото и края, която е изключително подходяща и запомняща се.
Време е за мъдрия извод – филмът си струва гледането. Ако ревюто ми изглежда твърде критично, то е защото филмът за мен имаше доста по-голям потенциал от реализирания и със сравнително малко промени можеше да стане шедьовър, а така е просто един много добър, но лесно забравим филм.
Оценка: 8/10