Клишето. Бич за гения, музата и приятното прекарване на по-взискателния консуматор. Клишето убива.
Да, знам, ще кажете "всичко ново е добре забравено старо". Така си е и няма лошо. Лошото става, когато новото забие в цикъл от повторения на едно не чак толкова отдавнашнo старо и по този начин се изтърка до запалване. А огънят е опасно нещо :)
2-3 уточнителни думи преди началото: Това, което ще ви сполети по-надолу, е просто един личен, чисто терапевтичен подход за изливане на насъбралата се поради постоянна среща с тоталната бездарност ярост. Изпитан трик, спасяващ от язва – когато нещо те ядоса, подиграй му се! Гаврата в случая е с бишожото (стил аниме – захаросана романтична комедийка с хубави девойки в нея ("би" – "хубав", "шожо" – "момиче"). Таргетинг – разгонени момченца пубертетчета със силно покровителствено чувство. Обикновено имаме загорял главен герой и отнякъде му изпада някаква невинно- и наивно-палава красавица, която колкото и да е странно не може да говори, да се самообслужва и е чисто гола. И нашичкият почва да я отглежда.), в частност аниметата "DearS", "Chobits", "Elfen Lied" и "Kono minikuku mo utsukushii no sekai". Би било хубаво да сте видели поне две от тях (а щом сте видели две, значи сте видели всички). Иначе надали ще ви е смешно. Бъзикала съм се с еднаквите сцени в тях. Само малко съм поразменила ролите на повечето мъже и жени.
Ами, да почвам тогава...
Как да си направим "обърнат" бишожо сериал или
КАКВО БИХ ВКЛЮЧИЛА В СВОЕТО 26-СЕРИЙНО АНИМЕ
Автор: Амелия
1. Битието на главната героиня ДО съдбовния миг.
Така. Главната героиня се казва Нана-чан и е ученичка в крехката и наситена с емоции гимназиална възраст. Девствена. Загоряла. Има си 2 (ни повече, ни по-малко) най-добри приятелки, които на всичкото отгоре са в същия клас. Девствени. Загорели. Хобито на трите доскоро е било разглеждането на списания за мъжко бельо. Доскоро, казвам, защото напоследък нещата са ескалирали до визуална употреба на порносписания и видео-записи, съпроводена с много изчервяване и дебилен кикот.
В съдбовния ден Лулу-чан и Мина-чан (т.е. приятелките) обсъждат оживено поредната си целулозно-еротична находка. Нана-чан е заинтригувана. Всичко е ОК до момента, в който класният им не надушва окислителните процеси в Кралство Дания. Изненадва ги неприятно, точно докато се кискат пред една средно компрометираща картинка. Тричките започват бурна промяна в цвета на лицата – стига се до синкаво-виолетово с щрихи по него. И има защо – класният започва да се радва, да ги тупа по раменете и да крещи как младостта е прекрасна и не бива да се пропилява, опипвайки се по гърдите, корема и пакета. Всички са отвратени и викат: "Мо-о! Яменасай сенсей!". Сенсеят, обаче, вместо да спре, вади отнякъде един от последните писъци на модата – вибратор с пингвинче и го тупва в ръцете на Нана-чан. Следват стандартните простотии – тя не го иска, той не си го взима обратно и т.н. Сцената приключва с думите на класния:
– Аз съм ти го подарил. Прави с него каквото решиш.
2. Първи срещи.
Време е да се появи и главният герой. Това става, докато Нана-чан се прибира от училище, чудейки се за какво ли служи пингвина. За света тя изглежда твърдо убедена, че ще изхвърли съоръжението. Тайно обаче обмисля дали да не го ползва, все пак. В този момент от близките храсти (наблизо има парк) изскача един чисто гол тип. Нана-чан изпищява стреснато, типът и той изпищява стреснато, след което ужасено скача обратно в храстите, препъва се и започва да се търкаля по нанадолнището, скрито зад тях. Нана-чан е завладяна от алтруистичен пристъп и хуква след него. Когато успява да го настигне в локалния минимум, се провежда следният диалог:
– Добре ли сте? Ударихте ли се някъде? – Това е притеснената Нана-чан.
– Грух? – Това пък е отговорът отсреща.
Държа да поясня, че гореспоменатото "Грух?" се изрича с въпросителна интонация, докато изговарящият го е килнал миловидно глава надясно и пърха с мигли. ТОВА СЕ ПРАВИ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ КАЖЕ "ГРУХ?" (с въпросителен знак, не е абсолютно правило при другите препинателни знаци). Отсега нататък няма да го отбелязвам, но се надявам всеки да го има предвид.
Следват няколко въпроса от страна на Нана-чан, ей тъй на, за проверка на речевите способности на събеседника. Резултатите от експеримента се обобщават в следното:
– Ясно. Ти май не можеш да говориш.
– Грух?
Нана-чан предава каузата, надига се и започва да се катери обратно към пътя. Странният тип я следва по петите, повтаряйки "Грух".
Стигайки до горе, Нана-чан пропилява няколко минути в нещастни опити да разкара досадника. Накрая я осеняват 2 прозрения:
А) Тоя не ще да си ходи. Май ще си го водя в къщи.
Б) Тоя, освен това, е чисто гол!!!
Следващите моменти са посветени на търсене на решение на проблем Б. Единственото подръчно средство, с което може да се закрепи положението, се оказва сламената шапка на Нана-чан. Така, след множество перипетии и скандализирани бабички, двамата стигат до това, което в бъдещите 25 серии ще е общият им дом.
Сега е време да внеса малко яснота по отношение на мъжкия индивид. За по-интересно той е едновременно извънземно, киборг и избягал от някакъв секретен научен център експериментален екземпляр с ценни свойства, касаещи свършека на света, но Нана-чан ще разбере това доста по-късно, за да има интрига. Освен това, сякаш е ваден от мокър сън – има си чудесно тяло, още по-чудесни лице и коса (дълга) и най-чудесен грездей. Мозъкът на Нана-чан е в колапс, главно заради последната от изброените екстри, и в миг на най-жесток творчески запек, тя залепя на нещастния мъжага прозвището "Грух".
3. Първи мигове на Грух у дома.
Тъй. Вече са си в къщи и Нана-чан се заема да го пооблече малко (така де, иначе няк’ви меса висят нелицеприятно). За зла беда в гардероба й има само сутиени (2-3 шкафа МИНИМУМ), гащи и ученически униформи. От абсолютна безизходица Грух се оказва натъкмен в прашки и... нищо друго. Изглежда нещастен – прашките му се завират в задника, а триъгълничето отпред е твърде малко, за да прикрие изобилието. Некомфортно му е. Иска да ги свали, а Нана-чан крие очи с ръце и вика "Не!". На всичкото отгоре има и един сериозно наболял проблем – спането. Решено е – Нана-чан ще си спи на футона, а Грух – на земята в другия край на стаята.
Гасят лампата. Нана-чан заспива. На Грух му е студено. Душата му копнее за уют. Той става и се завира в леглото при Нана-чан, която се събужда по някое време с нос, забит в нечии широки, мускулести гърди. Останалото е клише, няма да го описвам. Накрая Нана-чан се уморява от опитите си да събуди Грух (който на сън вика Грух) и отива да спи в гардероба.
4. Грух и физиологията.
Във всички бишожота, които съм гледала досега, винаги, ама ВИНАГИ, се е обръщало специално внимание на сутрешната ерекция. Следователно, тя е един много важен за аниме индустрията артефакт, от който аз не мога да се лиша.
В този случай, обаче, поради очевидни анатомични причини, е невъзможна пълната с добронамерена закачливост сцена, в която Грух посочва към определени атрибути на Нана-чан, викайки: "Нана-чан, генки!".
Ще заобиколя проблема по следния начин:
Нана-чан е събудена от мощен писък и изскача стресната от гардероба, за да остане още по-стресната от разкрилата се пред нея гледка. А именно един еректирал Грух, който сочи към източника на притеснението и крещи ужасено: "ГРУХ!!!ГРУХ!!!ГРУХ!!!". Явно на планетата, от която идва, такова нещо не му се е случвало (обяснението сигурно се крие във влиянието на луната, земното биополе, гравитацията, или един Господ знае там какво).
Много се чудих дали да не сложа в някой от епизодите и още по-груба сцена. Представете си как би реагирала Нана-чан при неоспоримите петна от полюция по безкрайно-скъпо струващия Patchwork, който мама й е донесла, заедно с 10-те кила снимки от екскурзията в западния свят. От благоприличие, най-вероятно ще я skip-на.
За онова с генки-то също намерих решение:
Чува се трясък. Нана-чан и класната й от прогимназията, която й е на гости, стреснато поглеждат по посока на шума. На вратата стои един сияещ Грух (който до момента е бил заключен в тоалетната, за да няма излишни издънки) и размахва прясно-употребена дамска превръзка, крещейки:
– Нана-чан, генки!!!
Случката, описана по-горе, може да се включи в някой от по-късните епизоди, когато Грух вече е преживял поне една от менструациите на Нана-чан.
6. Грух се учи да говори.
Ох, тежко! Това ще се проточва в много серии. Засега да започнем със запознаването. Нана-чан и Грух стоят един срещу друг. Нана-чан се тупа по гърдите и казва:
– Нана-чан.
След това протяга ръка към Грух и казва:
– Грух.
Грух гледа, гледа, след което мощно тупва Нана-чан по бюста и възкликва:
– Грух!
7. Голямото разчекване.
Още е онази сутрин с ерекцията (тя вече е отшумяла). Нана-чан се приготвя за училище. Грух просто си кибичи. Успял е междувременно да се оттърве от омразните прашки. Изведнъж на вратата се чука. Нана-чан започва паникьосано да бута Грух към гардероба. Той се дърпа и вика: "Грух! Грух!". Двамата си оплитат краката и се гътват в доста скандализираща поза (Грух е разкрачен точно към вратата, а Нана-чан е отгоре му с разкопчана блуза). В този миг вратата се отваря и в стаята нахлуват: хазяйката, мъжът й и 5-годишното им хлапе, майката, бащата, братът, братовчедът (който е влюбен до смърт в братовчедка си), класният и двете приятелки на Нана-чан, а също и няколкостотин японски минувачи, понеже, поради катастрофа, пътят към ситито е отбит и временно минава точно през семейното гнездо на нашите две птички.
Настава суматоха. Хазяйката прикрива с ръка очите на детето, докато мъжът й прикрива нейните със своята. Майката припада и братът и бащата се юрват да я спасяват, класният се гали по пакета и държи реч за ценните мигове в живота, а Лулу-чан и Мина-чан цвилят от завист и възторг и се лигавят. Минувачите си минават – те са заети хора и бързат.
Следва обяснение на ситуацията. Всички кимат с разбиране, освен братовчеда, който гледа лошо. Решено е Нана-чан да се грижи за Грух, а другите да й помагат.
8. Обличането.
Грух временно е обзаведен с дрехи от мъжа на хазяйката. Влачи се след Нана-чан, сочи към ключовото място, вика "Грух!" и се разкопчава. Стиска му.
Решаването на проблема не търпи отлагане. Лулу-чан и Мина-чан предлагат услугите си. И двете са в кръжока по шиене.
За отрицателно време Грух успява да дефилира пред неумолимия критичен поглед на Нана-чан, натъкмен с поне 10, коя от коя по-екзотични одежди, например: Леопардова препаска (ала Тарзан), рицарска броня, мускетарска униформа, прилепнали дрехи от черна кожа, скафандър... Отчаяна от живота, Нана-чан го хваща за ръчичка и двамата се понасят към най-близкия магазин за дрехи.
Там, разбира се, не може да мине без произшествия. Докато Нана-чан се черви и пелтечи, все едно вижда мъжки гащи за пръв път през живота си (след всички онези списания), Грух скучае и щъка сред рафтовете със стоката. Накрая се появява, крещейки тържествуващо "Грух!" и въртейки над главата си едни прашки (разпознал е артикула милият).
9. Голямата драма + бягство + угризения.
Тя настъпва към средата на анимето. Грух вече е натрупал някакъв речников фонд и е започнал да се самоосъзнава като бреме. Затова решава да зарадва Нана-чан, като подреди стаята, докато тя е на училище, после на работа, след това на другата си работа, а след нея – и на третата. Сгъва нейните и своите дрехи прилежно и ги прибира в гардероба. Изчиства праха. Измива чиниите.
Нана-чан се прибира и къщата свети. Тя е щастлива, а Грух се чувства полезен. Всичко е прекрасно до момента, в който тя осъзнава, че той е прибрал вмирисаните си чорапи точно под любимата й блузка.
Следва избухване. Нана-чан крещи, че сега само изгаряне без остатък би изчистило дрехата. Грух я гледа с ококорени очи, пълни със сълзи и хуква да бяга. Тя остава в къщи и решава, че 30-градусовата вода (според указанията на етикетчето) не може да отстрани миризмата, независимо от агресивността на използваните детергенти. Увеличава температурата на 50 градуса. Ризката е непоправимо повредена. Нана-чан я държи в ръце и я гледа. Тръгва поток от покъртителни flashbacks. Накрая тя захвърля парцала и се юрва да търси Грух. Намира го след часове, на пътя между една стоманолеярна и промишлен строеж в прогрес. Когато го вижда, Нана-чан започва да вика:
– Къде беше? Толкова време те търсих! Изплаши ме!
Отговор няма. Грух я гледа като ритнато кученце. Нана-чан омеква:
– Хайде! Да си ходим у дома.
Тръгват си. Нана-чан продължава:
– Съжалявам! Не трябваше да ти викам.
Грух отвръща разпалено:
– Не! Не! Грух виновен! Грух сгрешил! Грух обещава вече винаги ще си миел крак!
Нана-чан е трогната. Протягат се и хващат ръцете си на романтичния фон зад тях...
10. Грух и стереотипите.
В един от епизодите преди средата Грух вманиачено гледа телевизия. Особено е впечатлен от някаква романтична история, разиграваща се в миналите епохи. Започва да повтаря като лайт-мотив всеки път, щом види Нана-чан:
– Нана-чан, Грух твой рицар на бял кон.
Части от последното могат да се сложат в opening theme-а към сериала. Ще е нещо от сорта на grind core или death metal, на фона на който вокалът бълбука:
– I’m your knight! – И т.н.
Може да има и filler-епизод, посветен на мъжките дейности. Например, Грух, след поредната телевизионна промивка на мозъка, стига до умозаключението:
– Нана-чан – жена. Жена трябва готви, пере, чисти и ражда деца. Грух – мъж. Мъж трябва ходи на лов.
След което, въоръжен с нож и специалните си умения, той цял ден се опитва да приколи котката на съседите.
Когато Нана-чан се прибира, в къщи я чака богат улов, в който тя успява да разпознае безценните скаларии на хазяйката си и любимото канарче на бабичката под нея.
11. Грух и вибратора.
Планирам това да са главно неопределен брой моменти, разпределени по продължението на целия сериал, в които Грух почти успява да види нещото. Нана-чан винаги пристига навреме, за да получи сърцебиене, да се изчерви и да го покрие някъде.
Може да има и пряка колизия. Върти ми се главата една сцена, в която Грух най-сетне се е докопал до устройството и го сравнява с the real thing...
Засега – толкова. В момента събирам кураж да доизгледам "DearS" – основният ми източник на вдъхновение. Но ще мине малко време, докато достигна нужното ниво на мазохизъм, още повече, че сега наистина знам какво ме очаква.