Драконите
Част трета
Автор: Джаар
Драконите на Азия
Драконовият и лъвският танц:
Китайският драконов и лъвски танц е традиционна част от всяко празнично събитие и често е съпроводен от фойерверки. Според митологията, тези две животни са свещени и носят щастие и охолство.
Легенди за дракона:
Имало едно време малко и мирно селце в подножията на Хуа Шан в стар Китай. То било споходено от зли духове и демони. Лошото им влияние помрачило живота в селото и хората започнали да се страхуват.
По това време в селото се появил малък закръглен монах, който опитал да освободи жителите на селото от духовете и демоните. Опитите му обаче се провалили. Затова той отишъл във високите планини Кун Лун Шан, където живеели боговете. Разказал им за бедата, сполетяла селото, и ги помолил за помощ.
Боговете избрали драконът за тази задача, защото той е смел и не се плаши от нищо, и той веднага се съгласил. Било новолуние, когато пълничкият монах и драконът слезли от върховете на планината.
В нощ на новолуние се събират цели орди от зли духове и демони, за да всяват паника, хаос, страх и ужас. Започнала битка между добро и зло. Драконът дошъл с вихрени, трополящи стъпки. Духовете и демоните били толкова изплашени, че избягали от страх. Останали само предводителите им, които започнали битка с дракона. Те загубили и той ги затворил в подземния свят.
Оттогава мирният и щастлив живот се завърнал в селото. Драконът и малкият монах отишли обратно в планината и оттам наблюдавали хармоничния живот в селото в полите на Хуа Шан.
В тяхна почит празненствата за нова година, сватби, състезания с лодки и други мероприятия започват с драконов и лъвски танц, и за да се прогонят злите духове и демони. Защото легендата разказва: "Където се появи дракон, той носи щастие и охолство."
Драконът е разпространен в целия културен кръг на Азия, най-вече в Китай, Тайван и Виетнам. Счита се за носител на доброто, символ на мъжката природна сила – ян, интелигентност, благоденствие и ръководство. От времето на династията Хан преди 2000 години, драконът е символ на императора.
Легендата за дракона е създадена преди 6000-7000 години от сливането на части на животни от различни видове в един всемогъщ бог: имал глава на крокодил, рога на елен, грива на кон, тяло на змия, лапи на тигър, нокти на орел, очи на призрак, както и люспите и опашката на риба (то бива Чернобил, ама чак пък толкова).
Още в древни времена по жертвените съдове имало китайски изображения на същество, което било наречено Тао Ти. Тао ти бил смесено същество със змиевидно тяло, мустаци, големи очи и овчи уши. То било описвано като всеядно и притежавало силата да предпазва от злото.
Драконовият и лъвският танц: (за пореден път)
Китайците почитат дракона, който за тях е символ на сила, достойнство и успех.
Драконовият танц е бил много известен още през 960-1279 година от н.е. и е останал такъв и до днес. Маската и тялото на дракона, които са необходими за танца, може да бъдат златни, зелени, червени или шарени. Ако се провежда вечерта, бива воден от танцьор, който носи горяща факла, за да осветява процесията. Драконът е разделен на 9 до 24 части, всяка е дълга 1,5-2 метра. Има гигантски дракони, които са около 120 метра дълги и тежат над 100 килограма. Движат се на тласъци и са “живият” пример за небесни дракони.
Също при откриване на ресторанти, магазини, сватбени и кунг-фу тържества, състезания с драконови лодки, държавни посещения и погребения се провежда драконов и лъвски танц.
Появяването на двете същества на новогодишните празници трябва да донесе щастие и късмет за идващата година и да спомогне за благосклонността на съдбата. Същевременно фойерверките прогонват злите духове. Китайската нова година и други традиционни праници са особено харесвани от народа и навсякъде се пее и танцува (малко на социализъм иде... (че то си е комунизъм, бре :Р – бел. на Клио)). Въпреки силното влияние на западната култура в Китай, различните обичаи, които ги съпътстват, все още се възприемат с въодушевление. Много от тези народни обичаи и представления, се предават от поколение на поколение.
Разликата между драконов и лъвски танц:
Въпреки че разликата между драконите и лъвовете е очевидна, много хора бъркат двата вида танц.
Драконът се движи с прътове от много танцьори, на 2-3 метра височина. Докато тичат, те изпълняват определени форми във въздуха и чрез повдигане и смъкване на прътовете драконът полита.
Лъвът обикновено е носен само от двама танцьори. Единият – главата, другият – тялото.
Лъвът от юга прилича много на дракона. Покритото му с шарени люспи тяло се движи с елегантността на дракон и затова в Южен Китай и Виетнам дори го наричат така. В Китай го наричат Иу Лонг, а във Виетнам – Муа Лан, което означава танцуващ дракон.
Драконовият танц се провежда много по-често. Почти винаги драконът е значително по-голям от лъва и се носи от 6 до 40 души. Пред него върви друг танцьор, носещ голямо кълбо, което драконът се опитва да глътне. Танцът на дългото, змиеподобно тяло изглежда забележително и прилича на голяма змия, която се придвижва във водата (направо изумително изглежда, да. Мразя змиии. бррр...).
Движенията на драконовия и лъвския танц са съпроводени от ритмични удари на барбани, цимбали и гонгове. Към тях обикновено свири китайска цигулка или Пи-па, но напоследък все по-често се използват записи.
За да изглежда драконът възможно най-“жив”, всички трябва да правят синхронни движения, следвайки ритъма на музиката, прогонваща злите духове. Затова са необходими съчетаване и координация между танцьорите.
Протичането на танца обикновено варира и зависи от празника и дори са възможни различни импровизации, както и въвличането на публиката в пресъздаването на легендата.
Драконовите и лъвските танци са придружени от музиканти.
Видове дракони:
Освен традиционните китайски дракони има и други видове:
В южноазиатските страни като Виетнам, Сингапур, Малайзия и Тайван лъвът също се смята за превъплъщение на дракона. Тук се различават следните видове дракони:
Докато драконът в Сингапур/Малайзия е много окосмен и тялото му е със змиевидна форма (или по-скоро наподобяващо това на червей), драконът в Тайван е много слабо окосмен по главата. Драконът във Виетнам има по-малко чело от този в Китай. Освен тези разлики и някои други, свързани с произхода, често се срещат и различия в цветовете, които са израз на характера на дракона.
Традиционната и най-често срещана окраска на дракона е шарена и се използва при всички радостни поводи. Специално за сватби се предпочита зеленият дракон, защото в Китай това е цветът на плодовитостта. Червеният дракон е огнен дракон и той носи много щастие и късмет.