Заглавие: Спомени от лед: Сказание Трето от Малазанска Книга на Мъртвите
Автор: Стивън Ериксън
Издател: ИК Бард
Ревю: Рандъм

     Ако сте фенове на епичното фентъзи, излизането на български език на "Спомени от лед" си е чист празник за вас. Ако пък сте фенове на Ериксън, то празникът става двоен, че и троен. Трета част от поридицата за Малазaнаската империя е най-доброто, което Ериксън е поднесъл на феновете си досега, и определено е най-доброто фентъзи, което аз съм чел някога.
     "Спомени от лед" отбелязва завръщане към континента Дженабакис, който беше сцена на събитията в "Лунните градини". Няколко месеца са изминали от имперската атака срещу Даруджистан, претърпяла позорен разгром и предизвикала обяваването на Дужек Едноръкия и легионите му извън малазанските закони. Изтощена и сведена до окаяно състояние, бившата завоевателска армия е изправена пред нова война и противник, далеч по-ужасяващ и загадъчен от всичко, с което се е сблъсквала досега – Панионския Домин. Малазанските ветерани и племената Морант влизат в нестабилен съюз с довчерашния си враг – силите на Каладан Брууд и Тисте Андиите на Аномандър Рейк. Разкъсвани от интриги и дрязги, съюзниците трябва спешно да установят контакт с наемническата армия на Сивите мечове, отдадена на Фенер и защитаваща града Капустан – последния бастион пред пълчищата на Панионския Пророк, сеещ ужас и религиозна зараза, унищожаваща физически и психически народите на Дженабакис. Наред с ужасяващата война, древни сблъсъци са възродени и клановете на Т’лан Имасс се сбират за може би последен лов, а старите богове отново крачат сред смъртните. И всичко това, естествено, е само щипка от цялата история, толкова малка част, че, повярвайте ми, не сте в състояние да си представите и късче от величието на книгата.
     "Спомени от лед" отбелязва своебразен рекорд по обем. Англиското издание е 1200 страници, като може би единствената книга, която го превъзхожда по този покзател, е "Буря от мечове" на Мартин (без властелини разни, моля, там са три книги :р). Вече сме свикнали, че този тип книги са ужасяващо развлачени и тъпкани с пълнеж. При Ериксън нещата се държат на доста добро ниво. Естествено, че има тегавост на места, но това е неизбежно за подобно чудовище. Факт е обаче, че досадните моменти са доста рядки, а за сметка на това книгата изобилства на екшън и изненадващи обрати. Традицията от втората част е продължена и в новото "томче" читателят отново може да се наслади на много и невероятни битки, като този път е наблегнато на магията и единичните сблъсъци, боговете също не остават безучастни към случващото се. Книгата е толкова кървава, че спокойно си съперничи с Мартин, а освен това е и силно затрогваща. Въобще, докато в предишните части се наблягаше на едно или друго, в "Спомени от лед" няма празно. Всичко, което прави фентъзито любим жанр на толкова будали по света, е представено в най-добрата му светлина – има магия, битки, богове и интриги, невероятен хумор и запомнящи се герои. Почти всички стари познайници от първа част са налице, а към тях са добавени и много нови образи. Култовият Крупе is back in the game, по-весел и хитър отвсякога, а си струва и да се отбележи появата на Корбал Броуч и Боучлейн, големи симпатяги, заслужено доразвити в новелите "The Healthy Dead" и "Blood follows". Сюжетните линии са много и само една-две дразнят осезаемо. Както казах, има невероятно разнообразие във всички елементи и разочаровани няма да има. Третата книга окончателно разкрива истинските мащаби на замисления от Ериксън свят, които няма как да не ви оставят удивени. Много загадки се развързват и нови се оформят, което си е запазена марка на автора. За капак, всичко е изпълнено в неповторимия стил на Ериксън, който пише сякаш поезия в проза.

Плюсове:
+ Епиката. Друга такава просто няма из стотиците останали фентъзита.
+ Трагизмът също. Ериксън хич не се свени да убива – било то добри, лоши, сини, зелени... Да не говорим, че го прави по майсторски начин.
+ Героите са много силни образи. Има си и леко дразнещи и еднотипни, но все пак са много над средното ниво
+ Магията е неудържима. Присъства във всякакви форми, буквално се е просмукала в книгата и се усеща почти осезаемо. Някои от най-красивите и впечетляващи магически сцени евър са описани именно в тази книга.
+ Има си Аномандър Рейк. Веднъж като му свикнете с хладното и надменно държание, просто не може без него.
+ Има го и Крупе :)
+ Книгата обвързва по брилянтен начин висящи събития и мистерии от света на Малазан, изяснява до голяма степен някои доста мъгляви въпроси.
+ Свещената война на Панионския Домин поне мен ме впечетли невероятно много. Ериксън е показал по майсторски начин духа на масата, изкарал е наяве човешки демони като страха, глада, болката и прочие стряскащ стъф.
+ Стилът е уникален.
+ Прологът е много силен, финалът също, абе цялата книга е много добра, пък аз ще свършвам с плюсовете, че ще вземе да се препълни хардът :р

Минуси:
– Лекото развлачване на моменти, което обаче си е абсолютно поносимо.
– Един-два дразнещи героя, сред които вечно мрънкащата The Mhybe. Много ги мразя такива, ей!
– Само 1200 страници. Тюх, тюх!

     За заключение мога само да се повторя за n-ти път и да приканя незапознатите с поредицата да си я намерят. Дори само заради "Малазанската книга на падналите" си струва човек да чете фентъзи. Ериксън отсрамва жанра по великолепен начин, а "Спомени от лед" е без конкуренти сред епическите произведения, мен лично единствено Илиадата ме е впечетлявала така досега.

Оценка: 10+/10 Рандъм, 11/10 Роланд, 10+/10 Демандред, 10/10 Матрим