Заглавие: Спомени от лед: Сказание Трето от Малазанска Книга на Мъртвите
Автор: Стивън Ериксън
Издател: ИК Бард
Ревю: Матрим

     Третата книга от "Малазанската книга на падналите" се отличава с няколко неща. Първо, тя е обемна. Много обемна. Най-обемната от поредицата засега. Направо страх да те хване, а? Едно време какви книги пишеха, не му отиваше на човек половин година, докато ги прочете, ех млади бяхме... :р Второ, тя е почти толкова великолепна, колкото и втора книга, а понеже знам, че сте чели ревютата за въпросната, смятам нямате нужда от повече юркане, за да изтичате до най-близката баничарн... искам да кaжа книжарница и да си я купите. Не? Искате още? Добре, но този път по-накратко, защото вече списъкът ми със суперлативи за поредицата взе да се изчерпва, alas.
     Историята продължава на Дженабакис, като главни действащи лица са познатите муцуни от "Лунните Градини" плюс няколко нови мутри. Както се загатна в гореспомената книга, някъде на юг от Даруджистан има едно гадно копеле, известно като Панионският Пророк и разказването на играта на същия и безчислените пълчища фанатизирани негови последователи е главната стратегическа цел на Дужек, Каладан Брууд и още кой ли не. Загърбили враждите си, те се обединяват срещу заплахата, но зад кулисите на фанатичната империя на злото (не малазанската, а панионската :)) се крие нещо още по-зловещо. Какво е то, ще научите в следващия епизод... не, всъщност като прочетете книгата.

Плюсове:
+ Битки. Много битки. Адски много битки. С много убити, включително и главни герои. И необходимата доза гаден реализъм и безкрайни тактически маневри. Споменах ли, че има много битки?
+ Научаваме доста за древната история на света като цяло и безкрайните войни между Имасите и Джагутите в частност – какви са причините за хилядолетната омраза между двата вида, докарала ги до прага на изтреблението.
+ Лейди Енви. Ако някой може да конкурира Искарал Пуст по забавност (например Фелисин Паран? – бел. на Рол) и, как да се изразя, "култовост" (за Гарион си говорим тук, нали? – бел. на Рол), това е само тя. Друго си е героиня, която се тревожи за петната по безупречно белите си дрехи в момент, когато е изправена почти сама срещу огромни армии. Или да принуди най-великите фехтовачи – Сегулехите – да й носят багажа :)
+ Като че ли най-накрая имаме главна сюжетна линия в поредицата – борбата срещу Сакатия Бог. За щастие, освен на пръв поглед, той много малко напомня на своите съотвествия в другите фентъзи книги от рода на Торак, Саурон и ко. Пък и не е много сигурно дали наистина той е Лошият ™.
+ Bridgeburner-ите тотално газят. Доста страници са им отделени, почти всеки от тях е някакъв тотално шантав тип, но не дотолкова, че цялата работа да изглежда глупаво. А и бойните им умения и дух са повече от впечатляващи.
+ Всички хвалби, които аз и колегите изписахме за стила, света и т.н. на Ериксън, важат в пълна степен и за трета част и няма да ги повтарям за n-ти път, за да не ставам досаден.
+ Емпатията към персонажите, съчетана с гореспоменатите морета от кръв, водят до някои безценни моменти, когато просто съм оставял книгата, отказвайки да повярвам, че героят X се е преселил в един по-добър свят (ако е царството на Худ, не е много по-добър, но както и да е).

Минуси:
– Най-забележимият е тягостната, доста скучна и прекалено дълга сюжетна линия с The Mhybe (не искам и да знам как ще се преведе това име :)). Това е сигурно единственият случай по време на четенето на поредицата, в който направо съм прескачал цели страници.
– Крупе. Каквото и да говорят някои, това същество доста дразни, особено с неясно придобитата си огромна мощ.
– Преводът на откъса, пуснат в сайта на ИК Бард (единственото нещо от българския вариант, което може да се види в момента, в който пиша тези редове), е толкова плачевен, че бие на нечетивност, дори и за хора като мен, чели оригинала няколко пъти. Представям си каква мъка ще е за читателите, които тепърва ще се опитат да се "преборят" с тези 1000 страници.

     Заключение: Ако досега са ви допаднали книгите от поредицата, "Спомени от Лед" няма как да не ви се понрави. Ако не – за какво изобщо се хабите да четете това ревю не ми е много ясно, но всеки има право да върши глупости, нали? :)

Оценка: 10/10 Матрим, 11/10 Роланд, 10+/10 Рандъм, 10+/10 Демандред