Заглавие: Спомени от лед: Сказание Трето от Малазанска Книга на Мъртвите
Автор: Стивън Ериксън
Издател: ИК Бард
Ревю: Демандред

     Сигурно вече си мислите "В това списание се изтрепаха да хвалят първите 2 книги от Малазанската поредица, сега вече е време за малко критика". Да, ама не, защото третата част е любима на почти всички от екипа, особено на мен. Така че се пригответе за славославене и издигане до висините. Знам, не е толкова интересно за четене (а и за писане :р) като злъчното критикуване на бозици, но смятам, че ще го преживеете някак.
     "Спомени за лед" (правилният превод) е невероятно мащабна, епична и грандиозна книга. Дотолкова, че всички други конкуренти в жанра направо се губят в сянката й. Тук най-пълно се проявява геният на Ериксън в създаването на огромен, жив и изпълнен с история свят и мащабен сюжет с изключително много умело преплетени сюжетни линии, стигащи естествено до разтърсващия финал. Книгата е и дълбоко въздействаща емоциално. Читателят постоянно се интересува от съдбата от героите, всеки следващ трагичен случай дори и с по-второстепенните герои наистина въздейства дълбоко, всеки техен триумф пък се съпреживява от четящия. Няма я реакцията "Още един умря, ама какво ми пука, и без това беше тъпо парче/скучен/излишен и т.н.". А имайки предвид, че споменатите смъртни случаи и други трагични последствия за героите не са никак малко, опазването на съчувствието и емоционалната свързаност на читателя до края си е отлично постижение.

Плюсове:
+ Мащабност на света и епичност на сюжета, в сравнение с което почти всичко друго в жанра изглежда обикновено, издаващо липса на въображение у автора и дори жалко в повечето случаи. Дори и все още отявлен почитател на "Колелото" като мен ще признае, че нито един том от него не може дори да се доближи в това отношение до "Спомени за лед".
+ Споменатото изумително емоционално въздействие. Нещо, което докато открих Ериксън, винаги бях смятал за практически неосъществимо при толкова мащабен сюжет и огромно количество герои. Тази книга е възможно най-яркото опровержение на тази моя заблуда. Всяка смърт дори и на второстепенен герой е разтърсваща за читателя, още повече имайки предвид, че цялата книга е изпълнена с трагични моменти. Има много пасажи, които ще си останат незабравими за мен в това отношение. Повече, отколкото в която и да е друга книга, за която си спомням в момента (Е, това, че тази е 1200 страници, помага да се разбие конкуренцията с числено превъзходство, но не е само това ;р).
+ Книгата е изпълнена със загадки, мистерии и интриги, гарантиращи, че и на 10-то прочитане ще откривате нови неща. Това е книга за мислещи читатели, почти нищо не се дава наготово, трябва да внимаваш, да съпоставяш с прочетеното досега, да препрочиташ внимателно цялата поредица, за да ти се изяснят нещата (това не е вярно, не наплашвай читателите, ако обичаш :р – бел. на Рол). Което не значи, че и при първото неособено задълбочено четене книгата няма да ви грабне. Точно обратното – и на повърхността има предостатъчно неща, които да задържат интереса ви. Сюжетът е увлекателен, интригуващ и изпълнен с обрати. Но потенциалът за истинските фенове е буквално безграничен.
+ Книгата е мъдро и въздействащо написана. Под непрестанния екшън има много неща, които карат човек наистина да се замисли, и то не по загадките на сюжета, а по Големите въпроси. Струва ли си безсмъртието, постигнато с цената на загуба на почти всичко човешко в себе си? Доколко целта оправдава средствата, дори и в безмилостна война за оцеляване? И много други, разгледани по един съвсем не повърхностен начин, а и интегрирани чудесно в структурата на повествованието.
+ Изключителен стил на писане, създаващ смазваща и изумително въздействаща атмосфера. Да, знам, трудно е да се повярва от българския превод, но е несъмнен факт, с който са съгласни поне 98% от челите го в оригинал.
+ Завръщане на любимите герои от първи том като Рейк, Уискиджак, Ток, Туул и най-вече Крупе, който е още по-истерично забавен тук. Новите герои също са много добре пресъздадени, особено Пикър и Бленд, които бяха моите любимки в тази книга.
+ Като споменах Крупе, Пикър и Бленд, не мога да не вметна, че въпреки че атмосферата в книгата е основно доста мрачна и трагична, тя е изпълнена и с много идейни и свежи хумористични моменти, които даже са си съвсем на място. Преобладава черният хумор, разбира се. Има немалко моменти, в които съм се смял с глас.
+ Изясняване на основната сюжетна линия на поредицата, която досега беше малко мъглява. Вече си имаме Главен Лош, което обаче, за разлика от обичайното в подобни поредици, не дразни никак и е дори приятно за читателя. Може би защото за разлика от повечето такива Лоши, той има смислени и логични причини да е Лош и да иска да изпотрепе и пороби всичко живо, а не само за да има интрига. А и за разлика от средностатистическия Голям Лошковец, този е наистина хитър, подъл, интелигентен и има смислен и добре разработен план за действие.

Минуси:
– Оригиналното издание на английски за мен е много близко до перфектността и за него, както и да въртя и да го суча, съвестта не ми позволява да сложа минуси. Но пък този път не мога да замълча за преводаческите престъпления, извършени върху тази книга. Не, не съм я чел цялата в превод. Само откъсите на сайта на Бард. Но и те са достатъчни. Самият факт, че заглавието е грубо сгрешено поради буквален и мързелив превод, е достатъчен. Но да беше само това... Целият откъс е преведен дума по дума, възможно най-буквалистично, и звучи ужасно и неестествено. Като творение на човек, започнал да учи английски преди 3 месеца, и използващ речник на всяка втора дума, недорасъл още до такива неща като смислен словоред, поне малко креативен превод и съобразяване с нормалното звучене на българския език. Целият стил нe само се губи, ами просто е грубо изнасилен и поруган поради мързел, гледане през пръсти на работата, липса на време или просто пълното пренебрежение на Бард към читателите им. В откъса има изречения, които въпреки че съм ги чел няколко пъти в английския им вариант, пак ми трябваха минути, за да загрея най-накрая смисъла им.      Заключение: Книгата е абсолютно задължителна за всеки, чиито интереси във фентъзито не се изчерпват с наивните приказчици за дечица и инфантили. Във ваш интерес е, ако имате възможност, да си я намерите и прочетете в оригинал, иначе атмосферата и стилът, две от най-добрите неща в нея, ще бъдат тотално осакатени и дори липсващи.

Оценка: 10+/10 за английското издание, 9/10 за изданието на Бард Демандред, 11/10 Роланд, 10/10 Матрим, 10+/10 Рандъм