Група: HammerFall
Албум: Chapter V: Unbent, Unbowed, Unbroken
Никога не съм крил, че не харесвам особено "HammerFall". Да, групата има голяма заслуга за възраждането на хеви метъла, издаде два силни (ако и зверски клиширани) албума и почна упорито да се повтаря. Да не говорим, че напоследък се изживяват и като суперзвезди, което е най-малкото дразнещо. Както и да е, промото на новия им албум се оказа едно от на-забавните неща, които съм слушал в последно време. Каквито и оптимистични помисли за някакво музикално развитие да съм таял, умряха още с първите минута-две на отварящото "Secrets". Чуковете са си чукове и упорито са задълбали в една ниша – същият "хитов" хеви метъл, който ни предлагаха и предишните 4 албума на група (слава богу по-читав от недоразумението "Renegade"), същите сола, същата постройка, същите хорове, същата изсмукана от пръстите балада. Лошо няма, ако беше първи албум на групата. Тогава даже щях да се израдвам и да кажа евалата за дебюта. Когато го слушам за пети път обаче е малко трудно да се впечатля. Първите 9 парчета се ядват все някак, но тогава идва "Knights of the 21st century" – 12-минутният ужас, който завършва албума. По-смешно начало на песен не бях слушал от години – ръмженето и ефектите, които би трябвало да създават някаква атмосфера, предизвикват единствено истеричен хилеж. Най-точното определение, което ми идва е "жалко подобие на Manowar-ско звучене". После си преминава в типичното HammerFall-ско парче, което дори би могло да е приятно, ако не беше безумният хор. А да, парчето свършва по толкова ужасяващ начин, че шансовете човек да остане сериозен са никакви.
Най-сладкият момент е, че от време на време се включва Joakim Cans, та да спомене, че слушаме промото на новия им абум. Все едно някой може да си помисли нещо друго.
Задължителни парчета: ами честно казано няма, но "Blood Bound", "Take the Black" и някои моменти от "Knights of the 21st century" стават...
Оценка: 5/10 (+/- 2 според това доколко си падате по тоя тип музика)
Група: Judas Priest
Албум: Angel of Retribution
Както каза Драгън, като си говорихме по ICQ – "Judas" с Халфорд са си "Judas" с Халфорд. Албумът беше отлаган сумати пъти, в нета се появиха какви ли не слухове колко зле бил, как Sony не смеели да го пуснат...
Пълни глупости. Още не съм попадал на слаб албум, продуциран от Roy Z, "Angel of Retribution" не е изключение. Надали ще влезе в историята като най-силното творение на групата, но при всички положения е солидна добавка към респектиращата им дискография. Драгън подхвърли, че му приличал на "Painkiller" среща "Turbo", но според мен е по-скоро прочит на цялото творчество на "Judas" от 70-те години та до днес. Отварящото "Judas Rising" и следващото "Deal with the Devil" просто късат глави. "Revolution" има носталгично звучене, "Worth Fighting For" е значително по-спокойно и хитово, "Demonizer" отново забързва оборотите, навявайки асоциации с "Painkiller". Следват 80-тарското "Wheels of Fire" и баладата "Angel" (единственото парче, към което изпитвам смесени чувства). "Hellrider" разбужда всички, които са позадрямали след "Angel", и отново демонстрира отличната форма на Халфорд. Най-забавното парче в албума е "Eulogy" – чуйте го и ще разберете защо, текстът е просто уникален. За завършек "Judas" ни предлагат нещо необичайно – 13-минутната епика "Lochness". Шапки долу. На 28-ми февруари ще съм един от първите, които ще изтичат до магазина и ще си купят оригинално копие. Judas is Rising again…Задължителни парчета: всички
Оценка: 9/10