Ако трябва да съм честен, основните проблеми на новия и надявам се последен Блейд не са липсата на сценарий, хаотичната камера, бездарната актьорска игра, грозните специални ефекти и простотията, изливаща се от екрана. Основният му проблем е нереализиният комедиен потенциал. Ако в Троя бяхме сменили каста с Дани Де Вито (Агамемнон), Упи Голдбърг (Хубвата Елена) и Дейвид Духовни (Ахил), се получаваше страхотна комедия. Подобно е положението и при Блейд: Тринити – Еди Мърфи в ролята на Блейд, Шон Уилямс Скот като "Тъпия съпорт мъж, който няма да изчука готината мадама" и Дрю Баримор – МацкЪтЪ. Сори за последната, но по-гнусна актриса не успях да се сетя в момента (Лив Тайлър? – бел. на Рол). След гореописаните промени, не е необходимо да се прави нищо по-значително за превръщането на филма в комедия – липсата на сценарий и некадърността на режисьора вършат останалото. Историята – първият вампир се е събудил, насъскват го срещу Блейд, той заедно с новата си банда разкатава лошите анд дей ливд хепили евър афтър. Не ме разбирайте погрешно – история в количества, колкото в Халфа номер 2, не ме притеснява ни най-малко, стига да е подплатена със зрелищен, динамичен и кървав екшън (то и в Халфа ги нямаше, ма нейсе). Лошото е, че мелетата тук са скучни и са римейк на тези от предишните 2 части. Да не забравя да спомена факта, че вече имам нов фаворит за приза "Най-безкръвен вампирски екшън за всички времена". Няма кръв – сори, няма дори и гнусотиите от аутопсията от втората част. Всичко е едно стерилно и подредено, вместо да хвърчат карантии – дори в "Търсенето на Немо" имаше значително повече кръв. Трябва да споменем и хаотичната камера – при мелетата не знаете какво става, защото:
А) Операторът е решил, че стената на съседния блок е много по-интересна от гледката на некадърния Уесли Снайпс.
Б) Фокусирал се е прекомерно върху циците на Джесика Биел.
В) Твърдо е решен да видим кое му е толкова интересното на тавана.
В редките моменти, когато все пак се вижда какво точно се случва на екрана, човек започва да си мисли, че таванът е за предпочитане, за гръдния кош на Джесика да не говорим.
Ефектите са слаби – на нивото на тайландски клонинг на "Star Wars", правен през 1987. Грозни, ръбати и недовършени.
Хореографията в битките е съизмерима с тази на "Lord Of The G-Strings: Femaleship Of The String", няма лъжа, няма измама.
И стигаме до простотията – след недоклатеното появяване на господин Трите Хикса и вампирката със зъби във влагалището (баси – сексът с тая ще е като свирка от 16 годишна), мислех, че вече нищо не може да ме изненада. Уви, оказа се, че съм сбъркал. Малко неща могат да изплашат голям човек повече от малка сладка болонка вампир. Мда, както се очертвава любимият виетнамски деликатес ще е главният бос в Блейд 4: Морфиъс.
Звук и музика: има подобаващото количество преоценени трясъци от последния филм на ГубернаторЪ, музиката не си я спомням, а диалозите са изпълнени с патос като треторазряден порнофилм.
Както казах – единствените две хубави неща във филма са гърдите на оцелялата от римейка на "Страстите Христови", известен още като "Тексаското клане с моторна резачка", Джесика Биел.
Аз чакам "Sin City", за вас не знам.
Оценка: 2/10
P.S. Героят на Кристоферсън най-накрая гушва букетчето.