“Александър” определено е по-добрият филм за мен. Печели преднината си с актьорската игра, която макар и не нещо осбено, поне осезаемо присъства. И създава цялостното настроение и послание на филма. Всичко останало е фон, на който тя се разгръща и в една или друга степен се опитва да достигне зрителя. Така и така заговорих за това:
Актьорите (и героите покрай тях): Колин Фарел (Александър) – много добра игра, наистина. Доста успешно се превъплъти в капризния, амбициозен и израстващ като личност млад крал. Разкъсван между една мечта, пътят до която е осеян с кръв и битки, и реалността, в която постоянно трябва да се доказва.
Анджелина Джоли (Олимпия) – един от най-големите плюсове на филма по принцип. Но аз лично пропуснах поне две трети от сцените с нея заради отвратителните и противни змии :( Иначе и тя добре си пасваше на ролята, но дали някога това е било най-важното при нея? :P Въпреки това докара осанката и държанието на арогантна и амбициозна жена, вярваща, че синът й е Бог, дете на самия Зевс – роден, за да властва над света. Влиянието й върху Александър е голямо и всъщност отчасти, ако не и изцяло, то определя съдбата му. Самата тя – дъщеря на Дионисий, изкусително красива, фатална... Бяха поработили доста и върху визията на героинята й. Облеклото и бижутата допълваха както характера, така й външността й и въобще... Само да ги нямаше змиите. Вал Килмър (Филип Македонски) – едва след филма се усетих, че той е играл бащата на Александър. Променен до неузнаваемост, не се отличи с нещо особено. То и ролята му на владетел от варварски тип (изненадващо, но точно на такъв приличаше) не предлагаше много възможности за изява.
Джаред Лето (Хефастион) – най-добрият приятел на Александър, най-близкият му човек в много отношения, дори интимните. Сега като се замисля, не се сещам за нищо определено за него. Другата личност (освен Олимпия) изиграла голямо значение в живота на Александър. И същевременно ролята по-скоро представляваше самото му присъствие край краля... Много странно излъчване имаше по време на целия филм... Женственост някаква струеше от него. Което никак не е лесно да се постигне, като се замисли човек. Но всъщност ми приличаше на елф :)
Антъни Хопкинс (Птолемей) – е по-безсмислена роля от неговата... Не, всъщност имаше – тази на Кристофър Плъмър като Аристотел, който се появи за малко във филма, каза две “мъдрости” и това му беше цялото представяне. А Антъни Хопкинс разказваше историята на Александър, разхождаше насам-натам и нищо повече, което е жалко, защото по принцип е добър актьор...
Атмосферата на филма не беше нещо особено. Може би защото напоследък се появиха твърде много подобни филми... Да, пренася те в съответното време и място, но някак не успява да задържи вниманието. Музиката, макар и малко еднообразна, ми допадна. И на няколко пъти ми се стори, че чух и “родопски” мотиви, но не съм много сигурен.
Битките се оказаха пълен провал. Хаотично заснети, без никаква хореография, с доволно количество патос преди началото им... Имаше само един момент, който наистина ми допадна – раздвижването на войските в първата битка, гледано през погледа на орела. И като идея, и като изпълнение беше невероятно :)
Историята. Признавам, че не ми остана време да се запозная по-подробно с историята за Александър Македонски, но представеното във филма поне изглеждаше достоверно. Но явно и този път се претендираше за придържане към исторически факти и цялата легенда с оракула и възела бе порпусната. И съответно ми се губеше като смислова част. (Което отново ме връща на липсата на Боговете в “Троя”...)
Може би ако бях по-обективен, щях да дам и по-висока оценка за филма. Но според мен няма да изгубите много, ако не го гледате.
Оценка: 6/10 (и то само заради Анджелина и Колин Фарел)