История: Е ся, копеуе, аз тебе много те уважавам, що ще се обиждаме? Ти си Ридик – корав мадърфака – и те затварят в най-строго охранявания затвор на галактиката. Ти трябва да избягаш, да избиеш всичко, което има за избиване и да изчукаш.., абе тва последното го остави – освен ако си фен на Александър – само вагиналнонеобременени създания в този затвор, пък и липсват данни да си от Анадола. Или по точно Аналдола.
Графика: Задвижвана от енджин собствено производство, графиката на TCOREFBBDC не отстъпва с много на тази на Дуум 3, за жалост и системните й изисквания не отстъпват на тези на Дуум. Всичко в играта изглежда, хммм правилно. Динамичните сенки са страхотни, текстурите са детайлни и се използват и последните силици на видеокартата ви. Моделите изглеждат по познатия пластмасов начин – явно нормалмапинга има какво да му поработят от индустрията, докато го докарат качествен. Звук: Безкомпромисен – всичко звучи максимално реалистично, мрачно и потискащо. Музиката, когато я има, е надъхваща, а озвучението – за него просто нямам думи. Всичко е изпълнено със смайващ и донякъде плашещ професионализъм. За озвучението на Ридик и NPC-тата може да се напише тритомник. Всяка реплика е казана с талант, с чувство или без никакво такова в случая с Ридик. А когато си в стелт режим и чуваш как сърцето ти почва да тупти бясно, докато към теб се приближава тежко въоръжен гард, а ти си въоръжен с гол в ръката нож, е неописуемо.
Нива: Само едно ще кажа – като стана зъл властелин на вселената, точно по този начин ще ми изглеждат затворите. Е, естесвено ще отстраня недостатъците в дизайна, които Ридик използва, за да се измъкне.
Оръжия:
1. Юмруци – използват се за изчукване на полигонните ръбове от доста персонажи, които срещаш. За разлика от други игри са използваеми – все пак е затвор – повечето затворници са невъоръжени. Можеш да сложиш бокс за по-добро заглаждане на противниковите черепи.
2. Отверка – служи да наръчкаш който видиш, там дето слънцето няма да го види. Полезно и болезнено за всеки, който ти се изпречи.
3. Пистолет – може и без него.
4. Автомат – неточен, с голяма разсейка и го имаш в болезнено малка част от играта.
5. Шотгън – от близо сваля седем с един удар. Отдалеч – със седем удара сваля един комар.
6. Тежка картечница – имаш я само в последните две нива, неограничени муниции, голяма поразяваща мощ. За жалост тежката картечница е тежка – движиш се като Unreal Tournament на Правец 8Д – оня с касетките.
7. Упойващ пистолет – основното оръжие през по-голямата част на играта. След като ги упоиш, трябва да ги пребиеш до смърт, за да не ти се пречкат.
8. Дроиди – отвреме-навреме можеш да се намъкнеш в големите бойни дроиди и разбираш как се е чувсвал Големия Тигър срещу английските и американските танкове. Газиш.
Геймплей: И като записах, та цяла неделя. По тази част от играта може да се говори много. Уви, това е все едно да се опитвам да разкажа историята на Undiyng накратко – някои неща просто трябва да се изиграят, за да се усетят в пълнота. Все пак ще опитам, за да не вземе отговорният редактор Рол пушката за грозен дивеч (споко, отговорната редакторка Клио щеше да ти е благодарна и да те резъректне :Р – бел. Клио).
Играта представлява един жанров тюрлю-гювеч – от всичко по малко. За жалост единствената причина тази игра да не носи
етикета
“революция” е фактът, че нито един от жанровете не е изпипан до съвършенство.
Комбинацията от стандартен шутър, тихо промъкване в сенките и beat’em up е изненадващо
добре релизирана. Уви – стрелбата не е като в Painkiller, промъкването е по-трудно
отколкото в Thief, фърст пърсън перспективата в тупалките води до известна загуба
на удоволствието от тях. За сметка на това играта се задвижва от някако свое
темпо – преливането между основните елементи на геймплея е толкова бързо, честотата,
с която се сменят околните условия, е толкова голяма, че не можеш да отделиш
време за разсъждения относно недостатъците на геймплея. В началото започваш
само с юмруци – след това се налага да предизвикаш малък бунт, стелт промъкване,
успяваш да вземеш пушка – избиваш 2-3 роти немци, опс това беше друга игра.
Минаваш през типично хорър подземие – имаш пушка, имаш патрони, нямаш светлина
– но ние тва много добре си го знаем от Дуум 3. И така нататък. Стелт убийствата
са груби, внезапни, макар и малко по-безкръвни, отколкото ми харесват. Задължителна игра, а колко малко не й достигна, за да е перфектна...
Оценка: 9/10