Добре известен житейски факт е, че ако искаш страхотна анимация и качествена, държаща в непрестанно напрежение история, ти трябва сериал на GONZO. Ако пък желаеш повече дълбочина, по-интересни светове и по-наситена атмосфера – BONES са твоите хора. И в двата случая обаче трябва да си твърдо убеден, че нямаш нищо против подчиняването на канона, а именно това в края на всеки от сериалите на въпросните две студия да има или тотално омазване, или недоизпипани сюжетни линии, или нещо друго наистина криво и скапващо впечатлението.
"Kiddy Grade" е на GONZO. И да, познахте – той е категорично изключение от току-що споменатия канон :)
История:
Добре дошли в най-лъскавата и шарена галактически развита човешка цивилизация, която можете да си представите. Хората живеят на стотици планети из цялата галактика и са ги тераформирали благодарение на безкрайно количество наномашини. А мирът и законността се пазят от Галактическия съюз и ГОТТ – Галактическата организация за Търговия и Тарифи (да де, сори, тарифи си е, не си го измислям, но поне буквите са същите и на английски – GOTT). Но той мирът има тоя неприятен навик да става малко труден за поддържане, когато имаш толкова много народ, разпръснат на толкова голяма... ъъ... площ. Затова и има нужда от по-... фини методи за справяне с разнообразните проблеми, които невероятно разнообразното галактическо общество е в състояние да роди. С тези проблеми се справят членовете на елитно подразделение към GOTT, известно като "ES-members". Това са екипи, съставени от по двама души, действащи на принципа "И сам войнът е космическа армада". Всеки от тях има специално умение или умения, присъщи единствено на него или на дуета, от който е част. А историята ни запознава с две дами, носещи звучните имена Еклер и Люмиер.
Стига
ви толкова сюжет. Знам, че изглежда идиотско и всъщност е точно такова. Обаче
е толкова... прекрасно позитивно, приключенско и надъхано с действие и динамика,
че просто няма как да не му простиш, да речем, размахващите се със и без повод
гащички по екрана в първите 5-6 епизода. Сюжетът всъщност не блести с особена
дълбочина, макар че на моменти има какво да предложи в тази насока. Не е особено
оригинален и в 80% от случаите сте наясно какво точно ще стане, но пък е невероятно
притегателен и интересен въпреки това, а освен всичко друго прави няколко гигантски
завоя на няколко пъти, които донякъде сменят дори жанра на сериала. Ако началото
е весела и жизнерадостна космическа простотия в стил Майк Резниковите "Хроники
на човешкия вид" или по-веселите моменти от поредицата за Майлс Воркосиган на
Лоис Макмастър Бюджолд с примесена щипка "X-men" за цвят, то в по-късните моменти
в сюжета се набърква доста солидна доза задкулисни игри и интригантстване, хората
започват да мрат смущаващо бързо и нещата от розови започват да добиват неприятно
зеленикаво-сивкав отенък. При все това сериалът е абсолютно хомогенен и сюжетните
обрати нито са самоцелни, нито по някакъв начин развалят усещането, напротив
– само приковават още по-силно и без това заключеното в екрана внимание. 24-те
епизода на "Kiddy Grade" се изгълтват на един дъх и ще драпате за още. Или поне
аз бях така :) Което ме води към основния плюс на сюжета – няма големи мистерии,
които да остават неразгадани до края на сериала, няма незадоволителни полуобяснения
или недомлъвки. Нещо, което в анимето се среща невъобразимо рядко и аз лично
уважавам страшно много. Има доста неща, които се разбират трудно или бавно,
но нищо, което така и да остане недоизяснено. Машала. И всъщност историята е
доста сериозна де, да не си помислите, че иде реч за комедия. Просто настроението
е по-леко и атмосферата не натоварва. Оценка: 9/10Героите:
В този сериал, държа да предупредя, развитие на образи няма. По същия начин, по който няма развитие на образа на Инди в "Индиана Джоунс". То просто е напълно и тотално ненужно за целите на повествованието. И на мен всъщност не ми беше никакъв проблем това. А сега като се замисля, даже не е и съвсем да липсва ;) Впрочем, отношенията между героите се простират доста назад във времето, защото те са... хе хе, лош спойлер – безсмъртни. Или по-скоро прераждащи се след всяка смърт. И съответно връзките между тях датират много отпреди основаването на GOTT и не всички са били от едната страна на барикадата.
Еклер и Люмиер ("Мълния" и "Светлина" на френски, за който не знае ;)) са екип, който се допълва по всеки възможен начин. 20 и нещо годишната на вид Еклер притежава колосална физическа сила и частична неуязвимост благодарение на собствените си гени и забранените нанотехнологии в тялото й (това важи, впрочем, за всички ES-members), а малко по малко открива и други свои сили (летене, генериране на силови полета и ударни вълни и т.н.), възвръщайки спомените за предишното (всъщност предишнИТЕ) си "аз", което преди години саморъчно е изтрила от съзнанието си. Импулсивна, понякога по детски наивна и лесно гневяща се, Еклер е шантава комбинация от 10-годишно недодялано хлапе и мечатата на онани... поета – красива и силна млада жена. О да, забравих да вметна – вместо оръжие използва едно много... интересно червило. Преди да сте изпокапали по пода от смях, вижте за какво става дума и пак ще си говорим ;)
От другата страна на барикадата е Люмиер, която на външен вид изглежда като да е на въпросните 10-тина години. Но това не може да е по-далеч от истината. Люмиер е сдържана дама с маниери и обноски на благородна лейди и мания да предпазва Еклер от това да се държи "неподобаващо за една дама". Тя се явява балансиращата тежест, която да усмирява агресивните пориви на партньорката си, макар че се води нейна подчинена. Способността й позволява да контролира всяка машина, намираща се в близост до нея, и да прониква психически в компютрите, правейки я съвършения хакер.
Забавното при тези двете е, че ролите са разменени – "детето" е възрастна и уравновесена дама, а "жената" често се държи като избухливо малко момиченце. Но причините за това са достатъчно добре разкрити в процеса на сериала, не виждам защо да пускам спойлери.Туидълди и Туидълдъм (имената са от "Алиса в огледалния свят"), въпреки мналоумните си имена, са моите любимци в сериала. Екип от по-висок клас от този на Еклер и Люмиер, Туидълди-сан и Туидълдъм-
сан са близнаци, владеещи няколко общи и отделни сили. Туидълди е способна, също като Люмиер, да хакерства телепатично и да контролира машините, но уменията й са изместени в по-друга насока – не толкова в контрола, колкото в копирането и създаването на програми. Малко мъглява е разликата, но се усеща при гледане на сериала. Подчиненият й Туидълдъм пък може да генерира магнитни полета, способни да задържат и премажат практически всичко. Междувременно и двамата нямат сериозни проблеми с левитацията, а също така са в състояние да създадат заедно около даден обект нещо, подобно на черна дупка, която бавно се затваря като пашкул около целта и се свива, докато не изчезне заедно с нея. Що се отнася до характери, Туидълди е малко резервирана и нервозна, но всъщност много точна и свястна и по очевидни причини се разбира чудесно с Люмиер. Туидълдъм, от друга страна, е затворен и бурсучест катил, който в общи линии скача от изблик на изблик, следван от скастряне от страна на "кака" му и съответното извинение. Сладури са отвсякъде, а и Туидълди е невероятно красиво нарисувана и има нещо странно куклено във вида си ;)
Двергр и Алв ("джудже" и "елф" на не знам точно кой скандинавски език) също се опитват да спечелят титлата "най-малоумни имена в галактиката", но това не им пречи да са дамите с най-мощната способност сред екипите на GOTT. Силата им, наречена Absorb, е в състояние да погълне абсолютно всичко. И като казвам "всичко", наистина го имам предвид – енергия и материя, включително и взривяваща се бомба. А на хора това действа точно като силите на Роуг от "X-men" – "изсмуква" уменията им за известно време. От това произтичат някои интересни неща, които няма да споделям тук, защото са твърде груб спойлер, но Двергр и Алв имат доста ключова роля в сериала. Извън това обаче са отвратителни високомерни кучки. Алв движи парада, а Двергр я следва с високомерна студенина. Трудно могат да станат симпатични, макар че има и такива моменти, към края особено. Като цяло обаче са на принципа "Многократно по-велики сме от вас и не ми е ясно защо изобщо живеете с тая си бездарност".
Виола и Чезарио (герои от "Дванадесета нощ" на Шекспир) са може би най-забавният тандем сред ES-members. Шефът тук е Виола, която по съвместителство е и около 6-7-годишно момиченце, държащо се... ами като 6-7-годишно момиченце, поне що се отнася до глезотията и тропането с крак. Същевременно някак успява да създаде впечатлението и 
на изтънчена госпожица от елита, което и на мен не ми е ясно как се комбинира с горното. Между другото особено забавен момент е, че тя очевидно е доста по-голяма и високопоставена от Еклер и Люмиер (то кой ли не е в тоя сериал), защото ги нарича "Ек-чан" и "Люми-чан" ("чан" е обръщение към младо момиче, на което си в някакъв аспект висшестоящ). Звучи адски смешно, когато 7-годишно момиченце използва тези обръщения към големи жени (защото въпреки Привидната си възраст, Люмиер е дама по всеки възможен показател, включително като облекло и прическа). Чезарио пък е мълчалив белокос гигант, който изпълнява всяка нейна дума и до почти самия край на сериала говори единствено в ухото на Виола и не можем да му чуем гласа. Що се отнася до силите им, те действат единствено, когато двамата са във физически контакт. Способността им се изчерпва горе-долу в това, че са способни да разграждат всеки нежив обект, който пожелаят, при това дори от разстояние. Е, в един момент Чезарио и хвръкна за малко, но това просто е един от тези сериали...
Синистра и Декстера (съответно "ляво" и "дясно" на латински) са да яои гайс във филма. Човек просто трябва да е сляп, нелепо отвят, наивен или просто сексуално неосъзнат, за да не започне да си задава някои... въпроси. Иначе са си пичове, та дрънкат, де. Не че имам ясна представа кой от двамата на кое име отговаряше, но единият е дългокос, а другият – не... и то май... Дори способностите им не ми станаха много ясни, освен че са свръхбързи, свръхсилни и евентуално способни да генерират силови полета и някакви енергийни лъчи. Което, така като изброявам, ще да ги прави доста мощни, но пък ролята им в сериала е твърде малка, макар и сравнително централна.
Аиох и Еиох (или както там се произнасят – някакви будистки имена са) са поредното дуо в стил "Крачун и Малчо". Честно казано ще ви излъжа, ако се опитам да кажа кой от двамата кой беше. Единият е тъмнокож гигант, притежаващ, типично, невероятна физическа сила и интересната способност да "вижда" това, което пожелае. Търси някого, очите му светват и "вижда" къде се намира този някой. Има проблем – силата му му показва къде е и какъв е. Това умение той е в състояние да споделя с партньора си, когато двамата се държат за ръце. Въпросният партньор е странно безполово нещо с къдрава косица, женски черти, обеци, нещо, което силно подозирам, че е пола, макар че може да бяха и бухнали шорти, и подчертано мъжки глас... Странно, да. И не ми стана много ясно имаше ли някакви способности освен някаква евентуална свръхскорост...Така или иначе доста безличен тандем, макар че като че ли са най-силно свързани с нашите какички чрез общи събития от миналото им, когато са били... на различни позиции по важни въпроси ;)
Директор Еклипс ("затъмнение" на около хиляда езика) е теоретичната шефка на GOTT, която командва Es-members и ги изпраща на разнообразните им мисии. Защо "теоретична" ще разберете сами, но аз вече казах за многото политически игри, вихрещи се под жизнерадостната фасада на сериала. Еклипс е красива млада жена от типа на Integral oт "Hellsing" 
– практична, дистанцирана, волева, професионалистка. А и други неща, ама ще ви оставя да си гризете ноктите ;)Инспектор, боя се, Армбласт (евентуално Армбърст) е дългокос пич от мистериозния тип, който е едновременно наблюдател на тандема Еклер/Люмиер от името на Галактическия Съюз (аз поне не схванах за какъв ги наблюдаваше, но...), зъл предател, ценен съюзник и т.н. Неясна роля, но пък младежът беше отявлен психопат, така че след като не пречи много... А и има най-запомнящия се куфар в историята на японската анимация :р
Като цяло изключително разнородна пасмина и са забавни до последния, интересни с няколко изключения и малко или много разнообразни като способности. Честно казано отдавна не бях налитал на сериал, в който да нямам антипатичен персонаж (с евентуалното изключение на Алв, която наистина е фригидна кучка)...
Оценка: 9/10
Анимация:
Жизнерадостна. Пъстра. Красива. Стилна. Грабваща въображението. Клише до клише, но всичко е вярно. Честно казано не мога да измисля слаба страна на визията на сериала, освен размахващите се наоколо гащички, но в крайна сметка и фен-сървисът трябва да вирее някъде, а и това е само в първите епизоди. Всеки от
героите е нарисуван с въображение и без излишни безвкусици, останалата част от света също е много красиво нарисувана, като специални адмирации получават корабите, роботите (с по един от които рапзолага май всеки екип на GOTT) и Хиперпространствените портали, наричани в сериала "Warp Gates". Изобщо космическата визия е страшно мащабна и красива, като някои гледки направо спират дъха.Що се отнася до споменатите по-горе персонажи, те са от големоокия шаренокос тип, надпреварващи се за това кой ще има най-изчанчената прическа, но това по никакъв начин не ги прави по-малко красиво нарисувани. Някои от тях, без да спойлвам, претърпяват цялостна смяна на керъктър дизайна, други сменят само цветове, но така или иначе разнообраие не липсва през цялото време ;)
Въобще, повече сериали трябва да се рисуват така :)
Оценка: 9/10
Музика:
За музиката, срам не срам, точно аз, музикантът, обикновено нямам какво толкова да кажа. И тук ще е така, боя се. Стандартен саундтрак, който при все това покрива чудесно всички нюанси, които предлага сериалът. Екшън-темичките са добри, влизат ти под кожата, докато гледаш действието, останалите парчета също радват, но основно ме изкефи опънинг-песента. Перфектно пасваща на цялата атмосфера, тя е... ами не, в съзнанието ми се редят определения като "хай-лайф", "захарно-американски-бонбонена" и същевременно "стегната и енергична"... Не ми обръщайте внимание, започнах да плямпам глупости. Но музиката си радва де, и е в тон с всичко останало, ако и да не е нещо особено :)
Оценка: 7.5/10
И в крайна сметка:
Сериалът просто радва. Той е като бижу, което може и да не блести с особена оригиналност на формата и концепцията, обаче пък е златно :Р Героите стават симпатични почти без изключение, историята те грабва и те държи през цялото време, промените в сюжета са на места доста острички, но никога нелогични или дразнещи, атмосферата на, то аз май почти успях да го опиша преди малко, "хай-лайф просперити космос", комбинирана с тази на поредицата за Майлс Воркосиган на Бюджолд и суперсилни персонажи... Ами не знам как звучи отстрани, но миксът определено е зарибяващ :)
Обща оценка: 9/10