Willkommen in Deutschland
Автор: Джаар

     Излизате от поредния добре осветен тунел и виждате табелката с името на града, където ще прекарте по-голямата част от следващите шест-седем години. В същото време Фил Колинс се опитва да ви обнадежди, пеейки тихо “I’ve been waiting for this moment all of my life”. Едва ли и вие си мислите същото. И все пак още не може да повярвате, че сте пристигнали в Германия, но със сигурност ще го разберете, когато:
     Кравите са подредени, пасат дисциплинирано и оставят равно окосена трева. В бирата досипват сода или пепси. Ужасяват се от мисълта, че искате да наемете жилище без балкон или че дневната може да се превърне в спалня. Ядете салам от Puten. Научавате, че извозват боклука веднъж на две седмици и то само ако е затворен капакът на кофата, която трябва и да миете след това. Най-напред ви обясняват, че факс се праща/получава за две минути, смятайки, че в България няма подобни чудеса на технологията, а няколко дни след това започва едноседмично чакане на друг един факс.
     Обикновената минерална вода е газирана и винаги студена. Ако искате топъл портокалов сок, сипват го студен и след това го "притоплят" в микровълновата. В крайна сметка пиете портокалов чай. Левият завой е очертан по улиците, а на кръстовищата има табелки, на които пише: "Трамваите са с предимство!". Научавате накъде трябва да вървите, след като на пътеуказателя на друго едно кръстовище четете: "Център *стрелка*. Университетска клиника *стрелка*. Други посоки *стрелка*". Или пък "Еди-кое-си-място *стрелка наляво*. Същото-това-място *стрелка надясно*".
     Оставяте депозит не само за стъклените, но и за пластмасовите бутилки. Наемът на едно жилище се покачва много, ако имате прозорец в банята. А същевременно е възможно да ви дадат и апартамент, в който няма и фасонка дори. Нито мивка в кухнята. Но пък парно има и през лятото.
     Решават, че сте поляци или унгарци. Или пък японци. По радиото съобщават къде и какви задръствания и злополуки има, след което пожелават "Лек път!". В събота следобед е трудно да се намери отворен магазин, а в неделя - невъзможно. Както и в сряда, ако живеете в предградията. Хората си разнасят бебетата в специални ремаркета със знаменца, закачени отзад на велосипеда. Или пък здраво увити през глава и пристегнати на гърдите на мама или татко.
     Чудите се към кой точно боклук спадат клечките за уши или дамските превръзки*. Има отделни места, където паркират жените. Начинаещите шофьори в учебните коли са обезопасени по-добре, отколкото ако се возят на roller-coaster. Десет минути се чудите как да напишете @, като накрая се оказва, че е комбинация от десен alt и Q.
     В библиотеката има гардероб, където си давате якето/палтото и чантата/раницата, а срещу него – рафт, където си оставяте бутилката/чашата. И после си ги взимате, разбира се. По улицата може да срещнете хора, облечени със зимни палта или по къс ръкав. Автобусите имат две различни последни спирки в едната посока. А за ордьовър сервират свинска мас с пръжки и магданоз.
     И все пак не се стряскайте. Просто сте попаднали в съвсем различен свят. Или пък не съвсем. Изхвърлете си спокойно дъвката в някое общо улично кошче (за да не се чудите към кои отпадаци се числи), попитайте няколко пъти за посоката, натиснете си бутона, за да светне зелено, и продължете с усмивка напред. Може би скоро околният свят ще ви стане по-познат. Но най-напред вие трябва да се запознаете с него и с всичките му странности. Докато не се превърнете в една от тях.


* Неслучайно по-късно ще ви признаят, че в Германия хвърлянто на боклука е цяла наука.