Ortodox church – 24 online!!!
Автор: Марфа
Звън на коледни камбанки проехтя в нощта. Тоест към осем и двайсет вечерта, за да бъдем точни. Последва поредното послание, облечено в ефирния воал на "Тиха нощ, свята нощ" и гласящо: "За да дарите дрешка на човек в беда, пратете SMS на номер 4545. Нека на Коледа бъдем добри!". Гласът беше женски, каканижеше лигаво и синузитно, което предизвика бърза смяна на телевизионния канал. И ето: елхичка, украсена с разните му там искрящи топки, с всевъзможни подаръци, дори наоколо подскачаше и плюшен елен, а неукрепнало детско гласче, принадлежащо на индивид от неустановен пол и с неясна самоличност, все още неусвоил тайната на звука "р", заучено изрецитира: "Как искам да получа подахрък за Коледа!!! За да сбъднете мечтата ми, моля ипхратете SMS на номехр тхри пет тхри пет без увеличение на тахрифата!" Отец Сашо, 25-годишен як момък, току-що завършил богословския факултет в Шуменския университет отново стисна с треперещи пръсти дистанционното, обзет от крайно лоши предчувствия. Лоши, ама верни, както се оказа. Щото на следващия канал го зауверяваха, че за да спечелел тениска със зайче, само трябвало да прати SMS на съответния номер, пък току-виж, споходила го сполуката...
– Пепооо!!!! – изкрещя той най-неочаквано, че дори и сам за себе си, очевидно запленен от много силни чувства. Попадията, младо девойче на 23 години, все още следваща богословие в същия този университет, дотърча от кухнята с набрашнени ръце:
– К’во стана?! Гол ли вкараха?
– Какъв гол, ма! Пепо, получих прозрение!
– Кое, Саше?
– Прозрение! Ти нали знаеш какво е Прозрение?
Пепа се смълча. След малко, с разтреперан гласец попита:
– Ма как? Свише ли?
– Аха, баш си е свише, та няма накъде повече!
В това време от телевизора се разнесе уверен мелодичен мъжки глас: "Ако искате да спечеуите чисто нов уек автомобиу с шибидак и пъуно автокаско, пратете SMS на номер 8787 и можете да поучите своя коуеден подарък!" На екрана с много малки буквички изпъпли цената на началното капиталовложение, сиреч SMS-а. Отец Сашо се вгледа, но успя да прочете само "без ДДС" преди рекламата да се смени.
– Их бе, Сашеее! – измрънка попадията – Айде казвай, тамън овалвам кюфтетата с брашно, кога ще ги изпража, а?
Отец Сашо изгледа съпругата си с помътнял поглед, след което с разтреперани пръсти набра номера на колегата си отец Гошо, нареди му той от своя страна да се обади на отец Мишо, който да доведе и отец Тихомир.
– Ще ядем кюфтета! – изграчи в телефонната слушалка в отговор на съвсем правдиво исканото обяснение от страна на колегата си по професия, университет и месторабота, сиреч църквата "Свети Ананий" и метна строг поглед към Пепа. Тя прехапа устни и отлетя към кухнята, че да се опита да намали размерите на преждеспоменатите кулинарни произведения, с цел да увеличи бройката им. Осъзна твърде ясно проблема на Иисуса, който с има-няма две-три риби и някой и друг комат хляб е трябвало да спретне първо, второ, че и трето на няколко хиляди човека, тъй щото да не си навлече после гнева им. И докато Пепа от едно кюфте се опитваше да изкара поне четири, твърде успешно придавайки им прилика с изделия, предстоящи да бъдат запратени в казана със супа-топчета, на вратата се позвъни. "Дано, дай Боже, да не е домъкнал и оная патка Мариела" – рече си тя, докато се завтече да отваря, правилно отгатвайки, че отвън на изтривалката седи поп Гошо. Той живееше на долния етаж. Тя се спря, изтупа ръцете си в престилката, изписа полуучтива усмивка на лицето си и отвори. Е слава Богу, отвън се забелязваше откровена липса на всякакви лица от женски пол, особено на такива, които носят етикет като "Мариела".
– Жината е на гости на систра си – обясни отчето, (което беше от Пловдив) докато си събуваше обувките и се заоглежда за чехли.
– А! Ей сега, ей сега... – Пепа извади един чифт от килера и му ги подаде.
– Какво го е прихванало Сашо? – запита той.
Пепа се огледа, след което притеснено и едновременно с това съзаклятнически сви рамене:
– Не знам ма докато гледаше телевизия, каза, че е получил Прозрение! Свише!
– От тиливизията??? – отец Гошо беше видимо потресен.
– Аха!
– Еми я да видим, да не отлагаме повиче, си викам аз – замърмори той и се вмъкна в дневната при приятеля си, докато Пепа се изстреля към кухнята, където продължи с кулинарните си опити.
Накратко казано, скоро в малката уютна дневна на младото семейство Куюмджиеви се събра на туршийка (домашна), ракийка (кайсиева), пържени кюфтета, червено винце (от село) и шоколадови бонбони (от попадия Елена, благоверната половинка на поп Тихомир, която винаги спазваше принципа да не ходи на гости с празни ръце) завера от седем човека - четирима православни свещеника и три попадии – и всички седяха в трепетно очакване, загледани в домакина си, който от своя страна, размахвайки нетърпеливо дистанционното, се блещеше, сякаш изпаднал в хипнотичен транс, в екрана на телевизора.
По някое време отец Мишо се прокашля напомнящо и отец Сашо се сети, че има гости.
– Колеги! – започна той с глас, пълен догоре със силни чувства – Имам идея!!!
– А-а? – след кратко мълчание се осмели да продължи разговора попадия Снежина-Виктория, съпругата на поп Мишо, след което изхрупа една зелена камба.
– Колеги, живеем във времето на новите технологии! – обяви пак ни в клин ни в ръкав отец Сашо. Гостите му замърмориха, че това, няма как да се отрече, е факт.
– Вие знаете, колеги, - тържествено продължи неясното си слово поп Сашо – че винаги досега отричах Интернет, убеден, че чрез него нечестивият се опитва да ни обладае. Отричах и всякакви такива... Ъъъъъъ... Модерни неща! Как им викаха? Виртуални!
Снежина-Виктория сдъвка смутено маринован морков и се загледа безучастно към прозореца. Тя самата много обичаше да си чати и не смяташе скоро да се отказва от това си занятие.
– Обаче прозрях, колеги!!! Истината, бъдещето дори, всичко е в новото!
– За какво говориш, бе Саше? – не издържа най-накрая Пепа и си сипа още винце в чашата.
– С право питаш! – подкрепи я поп Тихомир – Сашо, к’во ти става бе? Изглеждаш като халосан и говориш битер от халосан! К’во си пил?
Отец Сашо го изгледа надменно и обяви:
– Колеги, наближава Коледа. Рекох си да направим SMS-игра!
Последва групово "Ъ?!".
– Ма ти... Побърка ли се, ко ти стана? – осведоми се Мишо.
– Твърдо и категорично "не"! SMS – игра, както казах!
Напрегнато мълчание. С нож да го режеш. Пепа изгълта виното си на един дъх, огледа гостите и направи плах опит за разведряване на атмосферата:
– Седнала съм да шия един гоблен, “Иисус и самарянката” де, значи, такова, винаги като го гледам и се чувствам пречистена, обаче съм толкова недостойна, ама съм решила да го ушия и...
– Пепо, млък! – кресна Сашо – Аз говоря за далеч по-сериозни неща! Глей’те ся, - продължи той вече по-делово за всеобщо облекчение – дет’ се вика от едно време се знаеме с вас, ако съм рекъл да правя бизнес, с вас ше го правя, няма да хвана някой уличен минувач за тая цел я!
– Саше, що ни ни кажиш за какво говориш, ей туй на мени ни ми е ясно начи! – съвсем правдиво вдигна глас на протест отец Гошо – какви SMS-и те гонят бе?
Най-накрая отец Александър, известен на миряните основно като поп Сашо изплю камъчето:
– Вижте сега, значи, за какво става дума! Колеги, ние не можем да си затваряме повече очите пред факта, че живеем в двайсе и първи век! Нали тъй!
– ...
– Тъй, тъй...
– Мхм...?
–...
– И тогава аз й викам: “не се навиват сърмите по тоя начин, и изобщо колко ориз може да сложи човек в каймата?”, пък тя ми...
– Ленче ма!
Поп Сашо издразнено изсумтя:
– Ако ще я караме така...
– Не, давай, давай! – заподканяха го гостите му.
– Добре тогава... – отпи за отскок той от ракийката си (не беше минал още на вино) и разкри Прозрението – Както вече ви казах, предлагам да направим SMS – игра. Не, не, не ме гледайте умно – прекъсна той в зародиш опитите за всенародно недоумение – иде реч тука за съвсем Богоугодно дело – пращаш си SMS-а на съответния номер и накрая с жребий може да получиш пълно опрощение на греховете! Бог ни е забранил да правим търговия в храма, ние доста дълго пренебрегвахме това Негово изискване, ама сега с тез’ нови технологии работата може да стане съвсем благоприлична!
– Ама, Саше, нали за да се причестят трябва преди туй да се изповядат? – запита шашната богословката Пепа.
– Ейиии, верно! – оклюма съпругът й.
– Ч’ай, ч’ай малко! – обади се Снежина-Виктория, хрупайки карфиолче – Има хляб в това! Можем да отворим интернет-портал! Ще ги изповядвате виртуално!
Отец Гошо се прекръсти набожно.
– Вий съвсем се побъркахте, това ще ви кажа аз! – постулира той откритието си.
– Не бе, що? – озадачи се отец Тихомир – Че к’во му е? Тамън ще сеем Божието слово сред грешниците из Интернета, дето вместо да си говорят из чата с разни сатани (Снежина-Виктория с демонстративно недоволство изяде стрък целина), ще се изповядват! Можем да организираме сума ти игри! “Изповядай греховете си и можеш да получиш почивка за двама за коледните и новогодишните празници в Гърция” – зарецитира той вдъхновено.
– Аха, или “Приобщи един невярващ и можеш да спечелиш Великденска почивка за цялото семейство и чисто нов GSM с цветен дисплей!” – присъедини се към идеолозите и Елена.
– Великден? – сепна се съпругът й.
– Мисля в перспектива бе! – скастри го тя и той виновно сви глава между раменете си.
– Можем да отворим виртуалин параклис за виртуални сватби и кръщинета? – колебливо се опита да де приноса си и Гошо.
– Право думаш, колега! – одобри идеята му отец Сашо.
– Значи, там кат въвидеш съответната сума и ще можиш да се ожениш с трима попа, пивец и хор, например? – набра скорост отец Георги – Или да те кръсти Патриарха?
– Е туй вече много навътре отиде, ще трябва да се обсъди със Синода... – проточи отец Мишо, който до този момент най-малко се беше обаждал.
– Е че какво от туй? – жена му беше адвокатка и хич не се стряскаше – Ми и те са хора, ще приемат идеята, какво сега? Само ще оформим нещата както си трябва и работата ще потръгне!
– Мммм... – обади се домакинът. Хич не му допадна идеята да вкара толкова народ в начинанието.
– Саше, - почна Снежина-Виктория – тя тая работа, за да е законна, не може без да я одобри най-първо Синодът. Дай да го направим легално както си трябва, пък после никой не може да ни забрани да си направим свой собствен сайт, свое собствено предаване по телевизията, своя игра – такива работи!
– Искаш да кажеш – всяка църква ще участва на равна нога в някакво рекламно състезание? – осведоми се Тихомир.
– Аха!
Скоро нещата се задвижиха, че даже лавинообразно.
"Обади се на номер 088 666 55 44 и изповядай греховете си! Без увеличение на тарифата!”...”Изпрати SMS на номер 0666 за абонати и на двата GSM-оператора до края на годината и можеш да получиш пълно опрощаване на греховете и екскурзия за двама до Антали!"... "На адрес www.pokaysevirtualno.com ще бъдете обслужени бързо и адекватно, може да бъдете венчани от Вселенския патриарх, да бъдете кръстени от свещеник по Ваш избор, или да получите виртуално причастие, само срещу минимална тарифа! Нека Бог е с вас, братя и сестри и весели празници"...