Abarat
Clive Barker

Автор: Рандъм

Мечтаех за книга без граници,
Книга, освободена от всякакви ограничения,
Страниците й, потопени в съкровищница от фантазия.

Във всеки ред нов хоризонт придобиваше очертания,
Появяваха се нови небеса;
Нови държави, нови души.

Клайв Баркър

     Добре го е казал Клайв; още като прочетох тези начални редове, реших, че ми предстоят интересни 400 страници, още повече, че отдавна се канех да хвана нещо на този толкова хвален писател/режисьор/сценарист/продуцент. И наистина, "Абарат" е една твърде симпатична книга, която притежава онова странно и почти магическо свойство – да чертае нови светове, просмукващи се в съзнанието и освобождаващи го от пределите на реалността (доколкота я има).
     Става дума за поредния "Алиса"-клонинг, макар и с няколко нови гена оригиналност :) Младата Кенди Куокънбуш живее в Чикънтаун (Пилеград :р), САЩ – най-скучното място на света, а сърцето й копнее за нещо различно и истинско. И тъй като за всеки нещастен герой си има по един добросърдечен писател, още в първите страници Кенди е отнесена от огромна вълна в света на Абарат – огромен архипелаг, където всеки остров отговаря на определен час от деня, а времето е място... Шантаво, а? И става все по-нестандартно и откачено с напредъка на страниците. Въображенито на Баркър е като строгосекретен изтребител, излязъл от военен трилър – мернеш го в един часови пояс, а следващия миг той вече наближава следващия. Историята се развива, Кенди получава откъслечни намеци за мястото й в този смахнат свят, а действието се пренася от Час на Час (остров на остров всъщност). От градовете Йеба Дим Дей, Вавилониум и Тазмагор до Горгосиум – Полунощ, където властва страховитият Кристофър Кериън. Всеки Час носи нова порция изненади, а въобръжението блика на талази. Единствено се изисква достатъчно откачена фантазия, за да му се насладиш пълноценно.

Плюсове:
+ Невероятно въображение и размах на мисълта. На всяка страница са описани такива картини, че съзнанието бързо прегрява. И въпреки това светът стои доста добре, дори има интересни аналози с урбанизацията и съвременните корпорации. Има си магия, наука, абсурд и всичко е омешано в един изключително приятен коктейл.
+ Героите са също толкова шантави. Има какви ли не откачалки; Големият Лош е приятна изнада, а Кенди най-малкото не дрази особено, което напоследък се превърна в задължителна черта на Доброто Момче/Момиче.
+ Стилът. Простичък, но изключително точен в описанията. Личи си тренингът на опитния автор.
+ Въпросната корпорация, за която стана дума малко по-нагоре. За няколко странички почти получих усещане за нещо като фентъзи-сайбърпънк.

Минуси:
– Книгата все пак е писана за деца. Не че не се чете безпроблемно от по-възрастни, но на места е твърде... ъ-ъ... приключенска. Събитията следват с шеметна скорост, мястото на действие се измества постоянно, героите се сменят и читателят остава с неприятно чувство за претупаност. А има загатнати доста добри идеи, които обаче не търпят развитие.
– За героите важи същото. Много са впечетляващи, но в действителнот не търпят почти никакво развитие. А и главната героиня е невръстен тийн все пак.
– Краят е абсолютно отворен, нищо не намира развръзката си. Аз, разбира се, мислех, че книгата е самостоятелна, но се оказа, че има и втора част със заглавието: "Days of Magic, Nights of War". Това може би не е лошо, защото току виж Баркър е реализирал пълния потенциал на "Абарат" в нея.

     Заключение: Весела книжка, добро упражнение за въображението. Баркър демонстрира невероятна гъвкавост на съзнанието. Имайки предвид, че е автор на още куп книги (сред които и хорър), аз лично вече с нетърпение чакам още нещо от него.

Оценка: 8/10