Хрониките на Ридик
Режисьор: Дейвид Туохи
В ролите: Вин Дизел, Колм Феоре, Танди Нютън, Джуди Денч, Карл Ърбан, Алекса Давалос

Автор: Роланд

     "Хрониките на Ридик" всъщност е един от онези филми, след които ви хваща яд. Защото, да му се невиди, обикновено им трябва още твърде малко, за да излязат от блатото на посредствеността и да се превърнат в нещо наистина качествено. Филмът е не особено директно продължение на не особено качествения помоему филм от 2000 г. "Пълен мрак". Вин Дизел отново влиза в ролята на неясно защо набедения за чаровен престъпник Ридик, който за пореден път трябва да е много куул и много лош, а всъщност е един твърде стандартен добротворец.
     Красивото във филма поне за мен бяха ефектите и атмосферата. Пищни и мащабни картини на чужди светове и космически кораби, динамична и влизаща под кожата музика и всъщност може би не чак толкова лош сетъп. Хелион Прайм е един от най-красиво направените светове, които съм виждал във фантастика, а машините на некромонгърите слагат всичките играчки на Стар Трек в малкия си джоб.
     При все визуалната си прелест обаче, филмът е... ами глуповат. Знам, че не може да се иска нещо специално от историята на филм с Вин Дизел в главната роля, все пак не трябва да го преработваме момчето, но въпреки това можеха да се постараят повече. Сюжетът е глуповат и сякаш скалъпен набързо, колкото да го има. Средната част на филма е твърде мудна и развлачена, което също подсказва доста силна безпомощност на сценаристите, а финалът, въпреки всичките си опити да не е остро тривиален, просто не се справя с ролята.
     Друг неприятен момент са героите. Като изключим самия Ридик, който е толкова голям Пич™, че пръска гланц и стероиди във всички посоки, имаме Лорд Маршъл (теоретично Големия Лош™), който въпреки опитите си да бъде фатален и епичен, го докарва само на един леко невротизиран попрехвърлил разцвета на силите си касиер. Еомер, пардон – лорд Ваако, също беше твърде неубедителен в ролята си на смотаняк, разкъсван между не особено обоснованата си преданост към Каузата™ и подстрекателствата на доста красиватa си и доста петимна за властта съпруга. Елементалката Ареон пък е толкова идиотски безлична и ненужна имитация на Бин Джезъритска вещица, че чак ми стана неудобно да гледам прекрасната Джуди Денч в подобна тъпа роля.
     И, ами знаете ли, то всъщност няма кой знае какво повече да се каже за филмчето. Посредствено по онзи дразнещ начин, който ви дразни с това, че създателите му са можели просто да имат малко по-големи амбиции и да се постараят малко повече, за да имаме истински качествен филм, вместо поредното Хитче-за-една-седмица. За губене на време си остава приятно, разбира се, но аз все пак ще си чакам истинската Яка Фантастика™ още известно време...

Оценка: 6.5/10