Тексаското клане с моторна резачка
Режисьор: Маркъс Ниспел
Участват: Джесика Бийл, Джонатан Тъкър, Ерика Лиърсън, Майк Вогел, Ерик Балфор, Андрю Бриниарски

Автор: Рандъм

Из дневника на Томас Хюит
(по-известен в последствие като "Томи лицето"):

…Днес ходих на училище за първи път. Съучениците ми ме подиграваха през цялото време, замеряха ме с разни предмети, казаха, че съм бил грозен, лицето ми било като изтривалка за крака. А мама винаги ми е казвала, че съм голям хубавец. Но затова пък днес улових още две пеперудки, които ще паснат страхотно на колекцията ми...

... Днес беше най-забавният ден, който съм прекарвал в училище. Издебнах едно от момчетата, които ми се подиграват, докато пикаеше зад училище и го накълцах на парчета. Беше голям кеф, особено писъците и фонтаните от кръв...

... Изхвърлих колекцията от пеперуди. Да събираш отрязани пръсти и уши е къде-къде по-интересно. Имам невероятна идея – ще одера лицето на Сюзан и ще го сложа върху моето. Мама толкова ще ме хареса...

... Тати ми подари моторна резачка за Коледа. Ура! Винаги съм си мечтал за такава! Сега ще мога да си режа на воля, няма да се занимавам с разни изтъпени триони и чупливи ножове...

... Напоследък е голяма скука. Вече почти не остана човешки материал в района, какво им става на тия хора, дявол да го вземе?! Ще почакам да се появи някой, още не ми се иска да посягам на мама и тати. Евентуално, може да заколя племенника...

... Да! Петима баламурници са се загубили в околността. Тати каза, че може да си поиграя с тях. Само да си взема резачката...

     Защо съм го написал това ли? Ами и аз не знам, честно казано. То си пасва напълно с имбецилизма, който струи от филма. Отивайки на кино, бях напълно наясно, че ще гледам поредния боклук, но “Тексаското клане” ми дойде малко множко.
     Историята може да се предаде с няколко изреченийца. През 1973-а петима младежи пътуват през щата Тексас, като по пътя стават свидетели на кошмарна сцена. Докато отчаяно се опитват да намерят помощ, попадат в кървав кошмар, включващ откачено семейство, садистичен шериф, двуметров изрод, моторна резачка и много кръв. Филмът е римейк на по-стар филм, като и двата са инспирани от действителен случай. Дори в началото и края на лентата има включени уж истински полицейски видеозаписи от местопрестъплението.
     Дотук добре. Историята издиша сериозно, но пак можеше да се получи нещо, поне малко заслужаващо вниманието. Само че явно режисьорската идея за добър хорър се изразява в тонове стряскащи с рязкостта си кадри и канонади от истерични писъци (типично по холивудски), всичко гарнирано с пръски кръв, гадости от човешката физиология и... моторна резачка. Айде стига бе! На няколко пъти се постреснах от пресилените ефекти, но и за момент не съм се уплашил, направо се чудя как не заспах. А към края чак ме избиваше на смях. Да гледаш как някакъв двуметров изрод търчи с резачка в ръце като куцо магаре е... нелепа картинка. За актьорската игра няма много какво да се каже. Всичките актьори са доста посредствени, а и при такива роли какви да бъдат. Главната героиня (Джесика Бийл) поне радва с красиво тяло (хм, след този филм сериозно се зачудих дали наистина през седемдесетте не са носили дънки с ниска талия), а погледът й е само умерено тъп – като за по-умно теле :)
     За ефектите и музиката не ми идва нищо на ум освен "посредствени и пресилени". Като целия филм, който е една истерична и слузеста боза, предизвикваща само отегчение и криви усмивки.

Оценка: 3/10