Окей, искам да заявя, че аз така и не си казах на публично място мнението за първия "Kill Bill" и затова безпрекословно ще ми изтърпите виртуалния ексхибиционизъм точно ей сега и ей тук. И тъй, въпросният за мен може да се синтезира с една дума и тя е стил. Съвсем подчертано стил. Цялата постройка, музикалното оформление, операторството, нивото на гаврите – всичко беше точно по мярка, точно с вкус, точно с необходимата щипка оригиналност, без особена претенциозност и сериозност, че да си заслужи всенародната любов из средите на ентелелегенцията. И разбира се една страхотна Ума Търман, което от устата на един абсолютен и убеден умо-търмо-хейтър като мен си значи нещо.За съжаление за втория туй трудно може да се каже с чисто сърце. Нито успява да е достатъчно забавен, нито достатъчно стилен, което като за филм, който в крайна сметка не казва нещо чак толкова много, се оказва малко лоша идея. С други думи, на vol. 2 просто му липсва свежият заряд, който беше за мен най-стойностното нещо в първата част. Малко по-детайлно:
Актьорската игра всъщност си е на ниво, при това високо, но то с тоя каст какво друго и може да се очаква. Останалите двама лошковци от бандата (Майкъл Медсън като Бъд, брата на Бил; и Дарил Хана като Ел Драйвър – психо медсестрата с идиотското тананикане) са забавни образи. Първият е тежко апатичен пияница, а мацката е леко стадартния тип жена-вамп, който винаги ми е бил особено антипатичен – с вид за съжаление леко покосен от превръзката през едното око. И двамата се справят прекрасно с ролите и то май няма какво толкова повече да се каже за тях.
Другите двама главни нови образи са разбира се самия Бил и учителят Пай Мей. Бил е Дейвид Карадайн, на мен познат ми главно от кунг-фу сериалчето навремето. Пич та дрънка. Наистина готин злодей. С присъствие. И не злодей, разбира се. Просто начинът, по който Бил съвсем спокойно кара едно детенце да обясни детайлно как е извадило рибката си от аквариума и я е утрепало, абсолютно заслужава аплодисменти. Бил е свестен тип. Ще ви хареса.
Учителят Пай Мей (в ролята Чиа Хуи Лиу) няма да ви хареса. Той е нещастен безумно нахален дядка (всъщност не е дядка, и е доста некадърен гримиран, подозирам нарочно), който определено ще ви се прииска да тъпчете половин час след само няколко секунди екранно време. Замислен като пародия на всички безумни евтинки китайски филмченца, учителят Пай Мей е реално най-забележителен с кретенските си фалшиви мустаци и брада и малоумния начин, по който тетрално ги замята назад, докато кима отсечено в някакво подобие на "хау" и "хм", взети заедно и омешани с "ха".И разбира се, Булката – Беатрикс Кидо, дъ уан енд онли Ума Търман. Честно казано, няма как да не си проличи, че тази роля просто е писана специално за нея. Пасва й до последния детайл, ама от-до. И макар че тук изпълненията й са доста по-софт от масовото меле във vol. 1, чувството на обречена решимост, което се носи около нея, си остава. Тя просто е жена, загубила всичко, и си остава такава, дори при все факта, че пак го получава.
Ефектите естествено ги нема. Все пак филмът е замислен като стилна гавра с де що има кино изкуство и очевидно няма да разчита на ефекти (които никога не са били нещо особено стилно). Но понеже в тая графа мисля да бутна и визуалността като цяло, да кажа няколко думи по тоя въпрос. Филмът е сериозно даунгрейднат откъм жълто. С други думи няма го вече палавият жълтичък костюмец, с който се размотаваше
Ума във втората половина на първата част. Колкото и да е странно, това прави филма да изглежда някак по... нормален. Атмосферата си пасва на съответните части – уестърн в началото, смешен китайски филм с клатеща се камера по средата, и класическа стилна атмосфера към края (класическа стилна атмосфера е всъщност синоним на "не знам как иначе да го кажа", за в случай, че не стана ясно). Няколко особено забележителни във визуално отношение сцени успяват достойно да завършат картината на операторското майсторство, започната от първия филм. За отбелязване е една изключително гнусна сцена, в която на Дарил Хана й заминава и другото оченце, както и няколкото минути, прекарани в ковчег с малко фенерче от Ума Търман. Не знам за вас, но мене определено ме хвана клаустрофобия на стероиди. Е, няма толкова кръв. Ама след онова око за какво ви е... Сюжетът и диалозите са си яки – както може да се очаква. Филмът не е толкова идиотски, колкото първия, но определено е на ниво откъм идиотизъм, който в крайна сметка доста правилно се връзва с леко меланхоличната философска нишка, която Бил и с думи и със самото си присъствие внася. Сега, сюжетът си е ясен от отдавна и няма да ви изненада с (почти) нищо, а и той е по-скоро упражнение по оригиналност и структура, отколкото някакъв твърде твърде смислен сюжет... но това изобщо не пречи.
Усещам, че една лоша дума не съм казал досега за филма. Ами освен дето Дарил Хана е доста грозна, може би най-лошото (или доброто – зависи от гледната точка) в него е, че аудиторията му доста ще се постесни. И това е пряк резултат от факта, че нито е толкова забавен, нито толкова шокиращ, колкото първия филм – което отчитам като лоша черта, но дори да не е, остава фактът, че няма да се хареса на голяма част от масата, залюбила първия "Kill Bill". Просто е малко по-философски и малко по-празен откъм ставащо на екрана. Всъщност пак си измислям май... Не знам, може пък и да няма лоши страни.. Абе казва ли ти някой :) Гледайте го, преценете си сами. Според мен определено си струва.
Оценка: 8.5/10