Едно не може да се отрече на създателите на "Legend of Earthsea" – постигнаха нещо изключително трудно, а именно – снижиха още повече мнението ми за "морала", "почтеността", здравия разум и "таланта" на типичния американски филмов деец. Евала, пичове!
Понеже знам, че не всички все пак са чели "Землемория" (грешка, която ви съветвам настоятелно да поправите най-скоро), ревюто е разделено на 2 големи части – първата част е гледната точка на разочарования почитател на поредицата, а втората – на обикновен кинолюбител, претендиращ, че не е чувал за такива книги и оценяващ филма сам по себе си.
I. Беснеещият фен
Първо да поясня, че за мен "Землемория" е най-доброто фентъзи, което съм чел, а Урсула Ле Гуин е един от най-любимите ми автори. Затова и тази част може да е леко пресилено агресивна и охулваща на места, макар да се опитах да се въздържам.
Просто изумителна е наглостта и безочието, с които някои идиотчета, написали по 2-3 сценария за филми и сериали, непрепоръчителни за лица с коефицент на интелигентност над 35, си позволяват тотално да осакатяват произведения, които са много над нивото им на разбиране. Типичен пример е лицето Гавин Скот, изявяващ се като сценарист тук. Като за начало, на него или някой друг нахалник от екипа му е хрумнала "хитрата" идея да омеши в едно "Магьосникът от Землемория" и "Гробниците на Атуан". И то по случаен принцип, изглежда. Поне 90% от нещата са напълно различни. И под това нямам предвид дребни или средни промени, имам предвид грандиозни промени в цялостната идея и духа на книгите. Жриците в Атуан се оказаха добронамерени монахини съвсем като от християнски манастир, дори и като облекло (единствената разлика е, че черното беше заместено със светлокафяво), които със силата на вярата си пазят Безименните да не излязат от затвора си и да не стане мазалото. Аз поне така и не разбрах в какво точно вярваха и на кого се молеха постоянно. Вероятно на Исус, то това си се подразбира, нали трябва да има християнска пропаганда навсякъде. Нищо, че в книгите основна част от идеята беше за опасностите и безсмислието в сляпата вяра и подчинение във висшите сили... Ама пука ли му на някой, нали трябва да промиваме детските мозъци... (Това не е атака към християните и християнството. Всеки е свободен да си вярва в каквото пожелае, и да си прави пропагандни филми в подкрепа на вярата си. Но съм твърдо против извращаването на чуждите идеи, за да се задоволи фанатизма на някой си продуцент или сценарист). За щастие всичко е толкова некадърно направено, че надали ще повлияе и на 5-годишно дете от американска ферма в Юга.
Друго отвратително нещо е, че от уникалнoстта и различността на света и историята на Землемория не е останало почти нищо. Всичко е удавено в порой от преексплоатирани клишета, много от които биха засрамили дори Едингс или Брукс. Абсолютно всяка реплика, която не беше директно копирана от книгите, звучеше като че съм я чувал или чел поне 5 пъти, и то в разни долнопробни бозици. В голяма част от времето приличаше на пародия, в която умишлено са вкарани максимален брой клишета от жанра и слабите американски филми. Имаме Арогантния и Лош Крал, на крачка от завладяването на света, но естествено това не му стига, иска и безсмъртието (нямат насита тия фентъзи злодеи, ей. Още малко и Орландо Блум за гадже ще поиска... :p). За целта привлича на своя страна жрицата Косила, която е втора в йерархията на Храма в Атуан. И как я привлича, смятате вие? Предлага й пари или власт? Не, разбира се. Използва неустомия си сексапил и двамата стават любовници (даже имаме и леко еротични сцени с тях двамата в леглото, но с много цензура за мое съжаление, защото мацето, което играе Косила, е едно от малкото хубави неща в този филм). Косила има гениален план да се отърве от Тара – убеждава прислужницата й, че светата майка е много болна, но е тъпа, горда и упорита и не иска да си пие лекарството. Усещате накъде тръгват нещата, нали? Сигурно вече си мислите "Не може да имa толкова тъп сценарист!" Може, може... Логично момичето се оставя да го убедят и почва да сипва отровата в питието на Tар, мислейки го за лекарство. Майката вместо да се оправя, става все по-зле, но прислужницата месеци наред нищо не подозира. Явно олигофренът сценарист съди по себе си за досетливостта на другите хора и затова пише такива безумия... Гед тук е истинското име на нашето момче, а Sparrowhawk (Ястреба) тайното. Дреболия, но показателна за отношението на авторите. Що за тайно име е Ястреба за човек, който се превръща в ястреб доста често? Но и да оставим това настрана, какъв беше проклетият смисъл?
Но почакайте, това съвсем не е всичко. Училището на Роук е превърнато в Хогуортс за бедни (и приема жени). Гед, Джаспър и Веч на моменти се държат по-инфантилно от 11-годишните Хари Потър, Рон и Драко (на които поразяващо приличаха). Много идеен беше и моментът, в който каргадският крал нападна Роук и го обсади. Магьосниците се накачулиха по стената и почнаха да мятат огнени кълбенца по врага все едно мятат снежни топки – хващат ги в ръка (нищо, че са огнени, те явно са с азбестова кожа) и ги мятат надолу. Екшън, та дрънка, ви казвам. Изглеждаше само малко по-жалко от махленско сбиване на две банди от по 5-7-годишни дечица.
Мога да беснея още много страници. Но си мисля, че картината вече е пределно ясна. Премахната е цялата дълбочина, чувство за истинност, уникалност и първична магичност, и са заменени с евтини, преексплоатирани глупости и клишета, писнали вече и на повечето четвъртокласници. Направили са от Гед и особено Тенар образи, които са тотално плоски, безжизнени и лишени от дълбочина. Обърнали са "Землемория" в блудкав мишмаш от безкрайно различните и несъвместими с нея "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените". На моменти наистина съжалявам, че поне по мои впечатления сред множеството почитатели на Землемория липсват истински фанатици, които да се саморазправят както подобава с виновните за това безобразие.
Aко някой се интересува как Урсула Ле Гуин е допуснала това безобразие, може да погледне тук.
Без коментар, освен че лицето Роберт Халми е отговорен за твърде много Холмаркови бозици и извращения.
Въобще в това отношение оценката е твърдo 1/10.
II. Опит за безпристрастен поглед като обикновен зрител
Изключително мразя да става така. Подхождам с адски занижени очаквания във всяко едно отношение и все пак филмът спокойно пропълзява под почти допиращата се до земята летва. Просто не виждам кой извън хипер телевизионно и фентъзи зарибени тийнейджъри дебили може да хареса това... нещо. Сюжет, по-глупав и от Мишо Шамара, диалог по-нелеп и от оня в "Жената котка", актьори, преиграващи почти постоянно, жалки специални ефекти, екшън на нивото на сборичкване в детските ясли, тотално плоска и некадърно окрадена визия, изтъркана и невпечатляваща музика...
Първо да разгледаме сюжета сам по себе си, без сравнение с книгите. Както вече споменах, обективно погледнато е силно малоумен. Но пък в сравнение със средното телевизионно и филмово ниво в момента, е само леко под средното ниво. Тоест може да се изгледа, без да загубиш част от коефицента си на интелигентност за няколко дни. Е, крали са колкото са могли от филмите по първите два "Хари Потър"-а и "Властелинът" (те пък намерили откъде да крадат...), но и това вече е нещо нормално. Разказах достатъчно за сюжета в предишната част, тук само ще добавя нещо, което ме събори от стола със своята тотална нелепост – нашето момче Гед бива затворен в килия. Как мислите се освободи? Използва магия? Хитра измама? Другарчето му го измъкна? Не, разбира се. В света на малоумните сценаристи всичко е далеч по-лесно. Просто се пресягаш през решетките, стигаш резето отвън, вдигаш го и си излизаш. Съвсем сериозно. Това е новия ми фаворит в графата малоумен филмов момент.
Диалогът заслужава да се отбележи отделно. Той е като изваден директно от "How to write cheesy and cliched dialogue for a fantasy movies and books" (by David Eddings and Terry Brooks, 6th edition). Бях напред с около 5 реплики пред героите през повечето време. Не защото съм оракул или защото следват плътно книгата – просто са ужасяващо предсказуеми. И изречени с толкова изпълнен с фалшив патос тон, че чак ти става неудобно за актьорите, принудени от безумния режисьор да извършат такива неща.
Като стана дума за актьорите, трябва да се отбележи, че повечето се справят горе-долу прилично. Особено с оглед безумния диалог и режисьора, за който определението "некадърник" е комплимент. С изключение на лицето (ще го пожаля и няма да спомена името му, и без това никой не го знае и не му пука), играещо бащата на Гед. Толкова безумно преиграване просто никъде няма. Имаше даже и една актриса, която се представи добре, а именно Дженифър Калвърт (Косила). За девойчето в ролята на Тенар трудно може да се каже нещо – ролята й е твърде елементарна, еднопластова и с орязано време за изява. Другите ми бяха твърде безлични за отделна оценка. Визията и специалните ефекти – безобразни. Визията е точно като бедното отроче в брака по сметка между "Властелинът" и първия "Хари Потър". Ама много бедно. Всички по-идейни визуални моменти са крадени от споменатите два филма, и то некадърно. Като почнем от виденията на Гед за Тенар (да, и това го имаше), минем през дизайна на училището на Роук, сцената, в която Гед влита вътре и пикира над масите и стигнем до момента, в който Гед се давеше в края на първа част – всичко навява усещане за беден роднина. Ефектите са плачевни. Има компютърни игри от 2000г., които изглеждат къде по-реалистични. Драконът изглеждаше горе-долу толкова жив и дишащ, колкото гумените си братовчеди, продавани по сергиите. Хайде, да съм честен, беше с една идея по-добре.
Мисля да спра дотук. Сам по себе си филмът не е чак толкова зле. Горе-долу приличен като за американски телевизионен филм в наши дни. Доста под средното ниво е, но не е чак безумна абоминация. Даже има и няколко забавни по замисъл момента, които са се получили. Ако трябва да го оценявам, без да го сравнявам с книгите, може и да добута до 3/10.
Заключение: Ако обичате да гледате филми, толкова невероятно слаби, че ви става забавно, и са като непланиран фарс, може и да изпитате някакво удоволствие от този. Ако сте принудени да избирате между това и "Бели мадами", също не се колебайте да го предпочетете. Иначе стойте много далеч. И ако някога се замислите дали да си дадете парите за нещо, свързано с лицата Гавин Скот (сценарист), Робърт Либърман (режисьор) и Роберт Халми старши (продуцент) – недейте. Или поне се замислете по-дълго и проверете по-обстойно дали си струва.
Оценка: 2/10