Графика – задвижвана от мощния Source енджин играта успява да пресъздаде по един феноменален начин перверзното въобръжание на създателите й. За жалост въпросната графика ще изкара всичките ви спестявания за ъпгрейд, а вие сериозно ще се замислите дали да не превърнете малката си сестра в проститутка. Така и така момичето се забавлява, поне някой лев да изкярите. Не б, не съм социопат, само трябва да изпадна в подходящо цинично-злобно отношение, за да мога да пиша спокойно за геймплея. Системните изисквания са повече от безумни – играта върви значително по зле и от Doom 3. За разлика от програмистите, художниците и дизайнерите са си свършили работата перфектно – нивата са огромни, разнообразни и красиви. Няма две еднакви гледки, всяка локация си има собствена атмосфера и звуци. Звуци – отново на крачка от съвършенството. Отвъд него по-точно. Перфектен диалог. Абсолютно всеки ред текст в тази игра, който се изрича от NPC, е озвучен със смайващ професионализъм. Звуците, които издава околната среда, са плашещо истински – можете да ми вярвате. В Ocean House Hotel за пръв път ми се случи игра да ме изплаши. Дори "Doom" и "Undying" стигнаха само до стряскане. Последният "Silent Hill" ли? В него най-много ме ужаси графиката.
Музика – един от двата големи недостатъка на това заглавие. По една тема на град, безумно скучна и писваща за отрицателно време. Дори първото Диабло в Тристрам беше по-добре.
Геймплей – и като започна та цяла неделя. Играта е голяма, изпълнена с куестове на всеки ъгъл и
определено е правена за възрастни. Цялото действие започва с едно неприкрито ебане, с което те превръщат във вампир. Минаваме през един безумно добър туториал. И играта те захвърля буквално на улицата. Не парадните булеварди, а задните улички – там, където просяци се мъчат да оцелеят още един ден, а проститутките се продават за един хамбургер. Практически няма грозна страна на обществото ни, която да не е представена в шедьовъра на Тройка. Имате си работа с серийни убийци, проститутки, мафиоти и снъф. Да правлно чу – снъф. Ако не знаеш какво значи – ти си щастливец. Това е една от малкото игри, в които човек си припомня какво означава право на избор. Диалозите и социалното общуване са представени феноменално, докато битките малко куцат. Но в света на WoD експириънс се печели само с изпълняване на задачи. Как си ги изпълняваш си е твой проблем. Почти винаги има повече от един начин и с рогата напред обикновенно не е най-ефективният. Играта изисква да си двуличен – никога не затваряй една врата напълно, не кавай изцяло какво знаеш и не прави нищо, преди да си получил цялата информация за него. Инвентарът е удобен, с него се работи лесно. Бъгове – неоптимизиран енджин, многобройни бъгове навсякъде, един от които е като камбаната от "Silver" на анаболи – няма никакъв начин да минеш през него честно. Трябва да използваш конзолни команди, за да приключиш успешно играта. Явно това е проклятието на "Troika".
Бих могъл да ви говоря още много за тази игра, за историята, за ситемата, за клановете, за персонажите, но смятам, че е това е едно от заглавията, което всеки трябва да открие сам, без някой досаден рецензент да му разваля удоволствието. Това е играта на годината за мен.
Оценка: 9/10