Воинът в теб. Огнена ярост и хладна стомана, сляти в едно. Красиво и смъртоносно същество, посветено на една цел – да унищожи всяко създание, застанало на пътя ти. Пътят към спасението, към избавлението от проклятието, на което сам си се обрекъл, когато си отворил Пясъците на времето. Сега извършваш ултимативния грях – опитваш се да избягаш от съдбата си, от смъртта ти, която те преследва неотлъчно, от Дахака – Пазителят на времето. – Ти ще умреш – каза вавилонският мъдрец – не можеш да промениш съдбата си. Никой смъртен не може...
По-кървава, по-мрачна, по-трудна, по-дълга, по-брутална и малко по-слаба от Пясъците на времето. Играта е изумително стилна – началното меню се зарежда по начин, подходящ за вампирска сага, основната тема е на "Godsmack" – "I Stand Alone", а гледката на заден план е призрачно бяло. "Prince of Persia: Warrior Within" от самото си начало се опитва да те убеди, че този път нещата са сериозни. Интрото е смазващо, а симпатягите от "UbiSoft Montreal" са си спомнили, че не съществува технология, която да замени красивия, добре оформен женски задник. Първото ниво, което се явява и туториал, е едно от малкото до момента, в които се изисква да се напрегнеш, за да преминеш успешно. И така, озовал се на брега, след като за пореден път си издърпал поражението от зъбите на победата, те очаква една много мрачна приказка – където Шехерезадите умират изнасилени и обезглавени, преди дори да са почнали да разказват тъпите си истории.
Атмосферата, която те обгръща, е толкова плътна, че с ятаган да я режеш. Буквално. Забравете за шареното замъче и веселите му капани. Тук се движиш през много повече подземия. Всичко е издържано в мрачен кафяв или сив цвят. Където има растителност, особено в настоящието, тя е в един отровно зелен цвят – не расте в хармония с природата, а напук на нея. Звуците, които околната среда издава, са подобни – мрачни и подтискащи. Ти издаваш изключително неприятно джвакане, когато се сблъскаш с капан, което те кара да се чувстваш сякаш наистина част от карантиите, които държиш в себе си, току що са се разпиляли по пода/стената. И самият принц се е променил – хлапето от предишната част е станало едно гадно, озлобено, цинично и садистично копеле. Още в туториала получава първия белег на лицето си, а и не му пука особено.
Мултимедийната презентация на играта е на много високо ниво. Графиката не се е променила за последната една година, но си върши повече от прилично работата да визуализира поредното меле или jump’n’run елемент. Ограниченията в графичния енджин се компенсират повече от добре от професионалната работа на художниците и дизайнерите. Thе state of art графиката се компенсира от факта, че играта може да тръгне и на клокнат правец 8Д, стига да има видео карта, която да поддържа DirectX 8.1.
Звуците са много добре направени... Като и ти, и вразите се счупвате да ръсите простотии по време на битка. Разсинхронизацията им със случващото се на е екрана е много професионално направена – за цялата игра съм чул не повече от 3 казани на мястото си реплики. За сметка на това озвучаването в диалозите е перфектно. Според продуцентите Моника Белучи е дала гласа си на Кайлина. Според независима секспертна комисия, след употребата на 2-3 опаковки крем за ръце – мис Белучи е дала и такива неща като цици и задник. Най-готината кибер мацка, появявала се на монитора ми. Фара да го духа (ма тя не го ли направи това вече? – бел. на мръсно подсъзнание). Саундтракът маже – тежки, надъхващи китарни рифове. Подскачането по стените и колците не се е променило от предишната част – всичките ни познати движения са си тук. За сметка на това левъл дизайна на местата, през които ще ги използвате, е претърпял солидни изменения в концепцията си – играта вече не те улеснява. Трябва сам да намериш пътя си. Не е особено трудно, но комбинирано с факта, че по някои от локациите се минава многократно, понякога лутането става прекалено дълго и досадно. Иначе дизайнът е гениален – всичко е направено с много мисъл, въображение и замах. Количеството платформено скачане е намалено спрямо предната част, но капаните са се увеличили многократно, а и вече са доста по-трудни за преминаване. Върхът на перверзиите са преследванията с Дахака, което смятам, че е съкратено от Датигонахака. Имаш силно ограничено време, за което трябва да минеш през капаните, и колкото по-близо до теб е въпросният грозен пич – толкова по-безцветно става всичко. Мания. Трудността на въпросните мисии варира от "много трудна" до "абе да ти бера лайката и играта".
Един от основните козове на този принц според производителите му са битките. Длъжен съм да обявя, че разработчиците са си спазили обещанията до последната точка. Касапницата е феноменална – фрий форм файтинг системата е нещо, което трябва да се види – начинът, по който комботата, правени от принца, се навързват едно след друго, акробатичните изпълнения при подходящ терен и откровено садистичния начин, по който пича се отървава от враговете си, могат да извикат крясъци на радост и от най-големия пацифист. За това спомага и перфектното управление – всичко е интуитивно, комботата се правят с лекота, а дори просто тракайки по копчетата в случаен ред можеш да се превърнеш в една красива стоманена вихрушка, която носи смърт на този свят. Споменах ли, че използвах геймпад? За жалост, за да се насладите напълно на играта, ви е необходим въпросният аксесоар, за предпочитане с 2 аналогови стика и десетина бутона.
Цялата игра се играе офанзивно – времето, през което ще държите копчето за блок, е по-малко от 10%. Нашият весел мародер напада, и то как. Толкова агресия, събрана на едно място, не съм виждал от игрите на белот в НПМГ насам. Магиите му са нещо невероятно – забавяш времето, избиваш 5-6 гада с няколко добре подбрани комбота и си тръгваш с повече пясък, отколкото си влезнал в битката. Я, не съм споменавал за пясък досега? Най-общо казано това ти е маната. Използва се за познатото ни превъртане и забавяне на времето, както и за още 4 весели магии. В последната третина на играта, когато пясъскът престане да бъде проблем, но кръвта ти постоянно спада, вече си ограничен от времето, за което можеш да стигнеш до следващия чекпйонт и играта започва да се движи с бясно темпо. Самите чекпойнти представляват чешмички, от които пиеш, възстановяваш здравето си и запазваш играта. По време на играта допълните гьолове, от които можеш да пиеш, са много малко. За сметка на това имаш 9 ъпгрейда на здравето си – за да ги вземеш, е необходимо само и единствено да намериш скрития коридор и да преминеш през ужасяващо количество капани. Да си поговорим малко за недостатъците й. Набива се на очи трудността на играта – количеството преигравания на избрани моменти е забило сериозно в двуцифрените числа. Намаляването на платформените елементи много ме издразни. Играта е доста дълга, но известна част от тази дължина се дължи на многократното минаване на едни и същи локации. Хубвото е, че и при повторно минаване на локацията има нови врагове, та можеш да потренираш спокойно някои от по-сложните комбота.
Оценка: 8/10